Снощи, докато си говорихме с W.W. по скайп (той ми демонстрираше на какви чудеса е способна пластмасовата лъжичка,с която ядеше кисело мляко – като я топнеше в кофичката, лъжичката променяше цвета си от светлосиня на тъмносиня и това, изглежда, искрено го радваше), изведнъж ми хрумна, че той никога не ме нарича по име. Освен ако не сме някъде сред много хора, всички от които причличат от мен без значение на пола си, аз съм с гръб към него, а той иска да привлече вниманието ми. Или пък ако иска да ме предупреди, че някой градски автобус може да ме размаже като пастет на филия, ако не престана да спирам по средата на пешеходната пътека, за да проверявам дали не ми се пуснала бримка на чоропогащника. Само в такива случаи евентуално може да ми подвикне: „Ей, Мая!“ Иначе не. Ще си кажете: „Е какво пък, защо да й вика по име? Да не й е комшия? Сигурно й казва нещо от сорта на „мило“, „коте“, „бейби“, „кексче“ и други такива – в зависимост от това какво му се е прияло в момента.“ Добре, ама и това не е! Просто W.W. не ме нарича никак!
Реших да напиша този блог (половината е на английски, понеже, заради дългия престой в Щатите, българският на W.W. се е влошил страховито, а би ми се искало и той да го прочете, без да му се налага да ползва българо-английски речник) с надеждата, че може и да стигна до сърцевината на този психологически феномен като не го ограничавам само да нашия частен случай, понеже съм сигурна, че някъде по света, например в Япония, има поне още един млад мъж, който никога не нарича приятелката си с името й. Кишико. Или Миказуки. Или Сакура.
И така. Дотук успях да се сетя само за пет, що-годе смислени причини защо приятелят ви никога не се обръща към вас с каквото й да е име – животинско (но не „краво“, разбира се!), кулинарно или вашето собствено.
1. He thinks babies are ugly and not worth communicating with so, logically, he’ll never type “baby” whenever he texts you.
2. He is afraid that if he calls you “sweetheart”or “darling” even once, you will push him to get married this very weekend.
3. Because he is afraid to not accidentally call you with his ex-girlfriend’s name, he prefers to keep quiet all the way…just to be on the safe side.
4. He believes that if he calls you by any name that is not officially registered in your birth certificate (for ex., “cupcake”, “”dollface”, etc.), you, on your turn, will start calling him and, which is worse, his penis, with names that he finds degrading, such as “pork chop”, “marshmallow”, “honey bear”, or God forbids, “ducky”.
5. He met you just yesterday at the bar and now is not 100 % certain how you said your name was.
Ако можете да допълните списъка, моля, имате зелена светлина!
А що се отнася до мен, смятам в най-скоро време да направя някои съдебни постъпки, за да си сменя името от Мая на Сакура (което, между другото, на японски значи вишнев цвят, а не е част от мъжката анатомия). Привързах се някакси към това име. А пък може и на W.W. най-после да му се пречупи езика и да го каже!...
Моите лични наблюдения са, че обикновено партньорите се наричат по име най-вече когато се карат или са сърдити един на друг. През останалото време се уподобяват на зайчета, пиленца, миличко, скъпи, любов моя и други такива.
