Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2016 12:00 - Вучето и W.W. си търсят постоянна квартира, но все не им се получава
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2855 Коментари: 7 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ако следите редовно блога ми, сигурно вече сте се убедили, че сред българите, които са решили да емигрират в чужбина от скука и ненавист към домашния си любимец, а не от икономическа принуда (а в тази категория попадаме общо шестима човека, без да броим  Лорд Евгени Минчев, който живее в Лондон, понеже …ами понеже е лорд, а не можеш да бъдеш лорд в „Ботунец“ или „Младост“ ), аз заемам първо място по лош късмет и безхаберие.

Разбира се, никой не е казал, че още със стъпването на датска земя преди три месеца и две седмици, съм очаквала, че копенхагенският хор „Бодра смяна“ ще ме посрещне на летище Каструп с каквито там дарове посрещат местните – примерно бутилка Carlsberg  и прясно изпечен ръжен хляб, т.нар. rugbrшd,  толкова тежък и плътен като консистенция, че може да послужи за умъртвяване на агонизираш кон с един-единствен удар между очите. Съвсем не! Обаче че ще бъде толкова трудно да се намери обзаведена квартира за двама за повече от 2-4 седмици, ми дойде като шок.

В самото начало очакванията ни, много ясно, бяха високи. А и ние бяхме придирчиви. Искахме да сме в първа или втора зона на града, да сме в самостоятелен апартамент или в краен случай в стая в апартамент, в който хазяинът не ти се мярка пред очите постоянно и не се налага да го изчакваш сутрин, докато свърши неговото номер две, за да свършиш ти своето, да има асансьор, ако квартирата не е на приземния етаж (заради моето коляно), да няма шум откъм улицата, да има балкон, на който W.W.  да може да пуши  (или поне добър абсорбатор за същата цел!), кухнята да е оборудвана с всички домакински уреди – от миксер до миялна машина (пак заради W.W. , който проявява почти сексуално привличане към този тип бяла техника), да има тирбушон, формички за лед, кана за сгряване на вода, тостер, кафе-машина, хаванче, тавички от йенско стъкло, и, разбира се, Библията (без значение на какъв език) на нощното ни шкафче.

След втората квартира обаче претенциите ни започнаха да намаляват.

След четвъртата вече ни беше все едно къде ще живеем, стига да има легло. И да не трябва да пътуваме всеки ден до съседна Швеция, за да си пазаруваме от супера.

От тримесечния ми опит в интензивното търсене на квартири се оказа, че в Копенхаген е почти невъзможно човек да си намери сносно място за живеене за повече от месец, ако не отговаря на следните критерии:

- да не пуши,

- да е от женски пол,

- да не сере миризливо,                                                 

- да не прави купони (като в това число се включва и свиркането с уста, както и разговорите на висок глас с роднини по скайп),

- да има в излишък около 8 - 10 000 евро, които да остави като депозит в случай, че реши да изкърти дъска от паркета или да убие с голи ръце гълъб, гнездещ под покрива на жилищната кооперация,

- да не се казва Саид/ Мохамед/Иван/Кшищов/Зунайка,

- да няма домашни любимци,

- да кара колело;

- да е сингъл, вдовец, разведен, или най-добре асексуален.

Целият ни живот като хъшове в Копенхаген  с W.W. е опакован в три големи куфара, два по-малки куфара, три раници и една пазарска чанта, в която разнасяме хранителните продукти, които не сме успели да изконсумираме по време на престоя си в предишната квартира.  Този факт, разбирате, прави преместването ни от място на място не само досаден, но и изключително трудоемък. Най-вече за W.W., понеже единственият багаж, с който аз мога да се справя, е един кокетен син куфар с вместимост осем килограма и дамската ми чанта с вместимост един несесер с козметика, мобилен телефон, чифт джапанки, огледалце и две ежедневни превръзки.

Но нека в кратко резюме да ви разходя из картата на Копенхаген, за да получите представа къде сме живели през последните три месеца.

Първо бяхме във Валбю – втора зона, класическа жилищна кооперация от 50-те години на миналия век, със заден двор с беседка, малка кухничка с изгнил балатум и толкова тясна баня/тоалетна, че човек трябва да бъде максимум метър и 68, за да може да седне удобно на тоалетната чиния, без краката му да опират във вратата. Хазяйката имаше абонамент за Netflix и водеше курсове по танци за момичета в неравностойно положение (иначе казано бивши наркоманки, проститутки и жертви на домашно насилие).

Втората квартира беше в Осло. Всъщност беше стая в общежитие в студентското градче Крингшо. Деляхме кухнята с една норвежка девойка, която се обучаваше за педагог на заекващи деца и деца, за които специалистите твърдят, че имат проблеми с концентрацията, но всъщност са просто противни, буйни и зли, и една луда китайка, която беше обсебена от лепенето на бележки (понеже не можеше да комуникира по друг начин) и толкова се дразнеше на пушенето на W.W.,  че в гнева си риташе разни предмети.

След като се върнахме от Осло, останахме за две седмици в апартамента на естонска двойка с бебе в южната част на Копенхаген, известна като Амагер (съкратено Ама), за който бяха пуснали обява, че се отдава под наем срещу 4000 крони, докато те са на сватба на приятели в родината. Апартаментът нямаше балкон, затова W.W.  пушеше, залепен плътно към абсорбатора над кухненската печка.  Моето лично чувство за интериорна естетика беше безкрайно подразнено от факта, че над леглото висяха дантелени драперии, пердетата бяха прихванати с розови сатенени панелки, а по стените имаше прекалено много надписи с блудкаво съдържание от рода на „Home Is Where You Can Find Love“.  Никой не ни беше предупредил, че докато сме в апартамента, трябва да се грижим за десетина риби в аквариум. И ние се грижихме съвсем съвестно. Но знаете как е с тия риби… След 14 дни бяхме изгубили три или четири, не помня вече, сред които падна жертва и най-разкошната от тях  - единствената, която най-много се доближаваше по външни белези до митологичната златна рибка.

След апартамента на естонците се наложи да преспим в неоправдано скъп за своята отвратителност и нецелесъобразност хотел, недалеч от централната гара, понеже нямаше как да се нанесем веднага в следващата квартира. Тя пък се оказа на друга, много централна улица, в квартал, който само преди десетина години се е славел като един от най-разкрепостените в сексуално и всяко едно друго отношение в тази част на Европа. За наша зла участ почти нищо в този малък апартамент на Istedgade не работеше –  лампата в банята беше изгоряла, вратата на фризера се държеше само на няколко лепенки лейкопласт, кухненската маса беше непропорционално висока спрямо столовете, бравите на вратите падаха само като ги натиснеш, а на всичкото отгоре шумът от улицата беше невъобразим 24 часа в денонощието. Бог да благослови този, който е измислил тапите за уши! И двойните шотове уиски, които се приемат вместо транквиланти преди заспиване.

След  похотта и разюзданите нрави, камионите за доставка в 5 сутринта под прозореца и повръщаното в събота сутрин пред входната врата, съдбата ни запокити в тотално противоположна част на града – и буквално, и метафорично. Хойе Тоструп е квартал в шеста зона, обитавана изключително от емигрантски семейства, така че когато някой бледолик пристъпи границата на затвореното им  общество, те го гледат все едно е космонавт. Хазяинът беше пакистанец-мюсюлманин, работеше нощно време като чистач и носеше тупе. По средата на кухненската маса имаше ваза с бели изкуствени цветя, а на кухненски плот – огромен буркан с овча лой. Шкафовете бяха претъпкани с провизии – чували с ориз басмати и брашно, консерви с нахут и стекове с 2-литрови бутилки кока-кола. С две думи, в този дом на ориенталския кич имаше всичко, само не и тирбушон. По разбираеми причини! От всички досегашни квартири най-много искахме да се махнем от тази, но по ирония на съдбата точно нея бяхме наели за най-дълъг период – цял месец и десет дни.

За щастие успяхме да избутаме петте седмици в Хойе Тоструп, без да полудеем или да бъдем вербувани от фундаменталисти от Ислямска  държава. И ето ни сега тук, в шестата квартира, която се намира в буржоазния квартал Брьоншой, втора зона. Ще останем тук двайсет дни, след което…накъдето ни видят очите.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. laura - Много трудно ще ти се получи точно в Копенхаген
14.10.2016 00:16
Ще се охарчиш до шушка за няма нищо, бегай в Шведско наблизо, там е относително по-приемливо. Дания си е за датчаните, за останалите е бая скъпо. Пък и за датчаните също - ама те къде да бегат... :)



цитирай
2. milady - сегааа...како вуче, щот си симпатяга..
14.10.2016 08:38
немам много време, но ще ти кажа една
кратка рецепта..
остай пиенето и си намери един истински ибач..
направи си поне две деца и,Дания ще те гледа..
друг начин ..нъц.
балами да бачкат,има ..премногооо, како..
заеби тез лАкуми на баба тера laura..
цитирай
3. laura - Понеже дъртият киликандзер Юлия,
14.10.2016 09:49
която сменя подлоги по немско, е цъфнала и вързала - седнала акъли да раздава. Все едно нея Германия я гледа или пък тя си е намерила мечтания ибач, а не рие в блога 5 години да го издирва.
А и да како-сва жена поне с 20 години по-млада от нея, както и да бабо-сва друга. Пълна простотия, както обикновено, по-млада от това няма да станеш, дъртел.
Вземи се скрий някъде - само мърсиш блога с вонята си. Иди търси Гого, нали това е мисията на живота ти, май те е хванала сенилната деменция и си забравила за какво си се домъкнала в блога.
цитирай
4. milady - xo xo xo....знаех си аз,кой ще цъфне.....
14.10.2016 10:27
теранозавърке, не съ пръй на ..мадам laura ;)))))
виж си само речника..
цитирай
5. vukovska - Жен-ски бой!
14.10.2016 11:31
Женс-ки бой! Жен-ски бой!
цитирай
6. born - Благодаря ви на всички
14.10.2016 11:39
На авторката за готиното повествование, а на кментаторките за т епането . Обожавам . да Гледам женски бой.
цитирай
7. laura - http://rustam.blog.bg/zabavlenie/2015/02/26/otgovor.1341591
14.10.2016 13:39
Ами, какъв бой, това си е гавра с труп! :) Въпреки че бая се е налял, пак си е душевен труп, виж приложението.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684672
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031