Прочетен: 3832 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2012 09:29
катерех катерех и нямаше край...
под мен светът бил някога само за двама
сега се смаляваше в отрицателен зум
виждах лулата на Рама димеше
и течаха обратно реките от лава
и прекрасната някога Гея
се тресеше от гняв
и трепереха бели звездите
аз катерех аз катерех скалите
о тези безумни видения
от минал живот
аз бягах от Ад бил някога Рай
от човешката алчност съсипан
--- и въздъхнах
и влажните облаци погалих с ръка
ръката с която някога галех жена и деца
рисувах обич и красота и цветята
под дъжда теменужен,
простете
и погледнах надолу ...
Там всичко кипеше димеше
и
Тук в озонната млечност
захвърлих този камък омразен
този тежък сизифовски
труд
и в л я з о х при Т е б
с мисъл чиста
както заспивах в майчиния скут
засукал сладка коластра
за онзи горчив
и солен
до болка Живот
или Сън без Надежда
за роби
16.3.2012
http://youtu.be/kkRbZcWZT9I
Не говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли!
И навън не поглеждай!
Дори когато светът се смали!
Дори когато отвсякъде избият водите!
Дори когато жарта в обръча ни улови!
Дори когато лавата ни е вече по петите!
Дори когато навън липсват следи!
Дори когато се пръскат звездите!
Дори когато изчезват светлини!
Дори когато се стопяват скалите!
И когато всичко се разруши!
Не мисли!
Всичко приеми!
Остани!
С мен бъди!
http://www.youtube.com/watch?v=4o_3OK9cUIU&feature=player_embedded
твой
Марк Антоний "))
колко отдавна замшислях таков стих, а ти си го написал
прекрасно... стопли сърцето ми...
знаеш, прегръщам те..
Здравей, виртуални приятелю и реалний поете "))!
Док
колко отдавна замшислях таков стих, а ти си го написал
прекрасно... стопли сърцето ми...
знаеш, прегръщам те..
Та ние сме сродни души, мила...и аз те прегръщам...с обич...знаеш
Поздрави, Док! Не спирай да се вълнуваш от високото, въпреки зуум-а :)
Поздрави, Док! Не спирай да се вълнуваш от високото, въпреки зуум-а :)
Благодаря...:)