Прочетен: 2775 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2018 10:12
Тъкмо когато си задаваш този фундаментален въпрос, на помощ се притичват медиите и ти поднасят на тепсия богато блюдо от ВИП самоубийства, от които да избираш.
Начинът, по който бяха отразени скорошните самоубийства на шведския диджей Авичи, кулинарния гуру и телевизионен водещ Антъни Бурдейн и на модния дизайнер Кейт Спейд, а сега и смъртта на модела Зомби Бой, повдигна някои сериозни въпроси относно взаимовръзката между “рекламирането” на трагични събития от личен характер в медиите и ефекта върху обществеността.
Различни по характер проучвания, проведени през годините, неизменно показват едно и също: за много хора да последват примера на известните като сложат край на живота си като тях е същото като да си купят чанта Birkin, само защото Риана има такава.
“Авичи се е самоубил с парче стъкло от счупена бутилка.
Семейството: „Той не можеше да продължава така!’ ”
“Антъни Бурдейн предрекъл, че ще се самоубие”.
“Кейт Спейд от години е страдала от психическо заболяване.”
А впрочем, вие как сте?
Социалното моделиране на съзнанието от страна на медиите е най-силно при групите хора, които разпознават в мотивите за самоубийство на звездите силуетите на същите демони, които тормозят и тях самите. Експертите твърдят, че суицидното поведение има заразен характер и предизвиква т. нар. Copycat Еffect: колкото повече новини за самоубийци има в медиите, толкова повече нараства броят на хората, които ги “имитират”.
Преди няколко години се разхождах с един мой приятел, Магнус, агент на недвижими имоти и запален бейзболист, из шведската столица и докато чакахме метрото на спирката Mariatorget, го попитах дали на някого му хрумва да се самоубива в стокхолмското метро, понеже за парижкото се знае, че е любимо място на самоубийците. Особено по линия 1, тази, която минава под Шан-з-Елизе.
– Разбира се, че се самоубиват! – възкликна Магнус. – Постоянно.
– Е да бе! – погледнах го с недоверие. – Откога съм тук и нито веднъж не съм прочела във вестника, нито пък съм гледала репортаж за такава случка.
– Няма и да видиш.
После разбрах, че шведските медии избягват да отразяват самоубийства с цел да не подхранват именно този “ефект на имитатора”. И ако новината за това, че Иван Г. се е самоубил с личното си оръжие, след като преди това е застрелял невярната си жена, или че Мария В. се е хвърлила от 10-ия етаж заради несподелена любов може да бъде толкова въздействаща, представете си колко пъти по-лавинообразен ефект би имала тя върху някого със сходен проблем, ако Иван е Мария бяха известни!
Всъщност феноменът на “Свърши със себе си като звездите” не е от вчера. След публикуването през 1774 г. на “Страданията на младия Вертер”, вълна от самоубийства в стила на героя от епистоларния роман на Гьоте залива Европа.
Още за заразните самоубийства:https://www.chr.bg/komentar/samoubij-se-s-men-ili-kak-da-go-napravish-kato-zvezdite/
Господи , къде си? Чуй тази песен и кажи...
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
намирам суицидалните "подтици" за презряна от мен слабост/други ги наричат смелост
толкова обичам себе си, толкова обожавам великите във война и литература векове преди нас, толкова любя жените, че нямая зщао да си посягам, освен с ръце/две между краката