Това, разбира се, го прави предпочитана туристическа дестинация за хетеросексуални двойки от цял свят, които нямат нищо против да се редят четири часа на опашка за билети за изложба в Petit Palais, щом се държат за ръце и се отъркват един о друг. После – разходка по стъпките на Адел по моста Александър III, по време на която се снимате с чернобял филтър на камерата, за да може оптимално да се доближите до атмосферата в клипа на Someone Like You, обиколка на Монмартър (жалко – без токчета заради паветата), а когато сте в парка Бют Шамон – “Мило, нека да наемем лодка, за да се доближим повече до водопадите!”
Париж на хетеросексуалните наистина е вълнуващ, и спираш дъха, и ухаещ на кроасани, и дъждовно-сантиментален, и… Но стоп! Стига с тези клишета, подхранвани от фотографиите на Робер Доано и масовия вкус! Ако искате да видите града с други очи, нека ви отведа на разходка из Париж на… гейовете. Спокойно, не хапят! Или ако хапят, го правят закачливо и в нарочни за това места.
Едно от тези места е Le Dйpфt. Това е най-голямата „задна стаичка” в Европа и се намира на парижката rue des Ours в трети район, където в еротично-стряскащата обстановка, наподобяваща средновековна тъмница, забавлението и съприкосновението с пениси от всякакъв калибър е гарантирано срещу 8 евро за вход в следобедните часове и 13 евро по късна доба. Тук могат да се видят много голи тела, при това всичките добре структурирани и окъпани в божествен блясък. Всички в „депото“ се забавляват до отмала – местни и чужденци, млади и стари, мъжкари и пеперудки… И всички те плащат своите 13 евро входна такса с една единствена мисъл в главата си. И тя не е колко бакпулвер да сложат в сместа за кекса, за да им набухне…
Ако сте добре с френския, ще ви отведа в Монмартър, но не за ви нарисува карикатурен портрет някой от десетките улични художници или за да обядвате киш и рататуй, на миниатюрна масичка в бистро. Тук се намира Cabaret Michou, в което се вихри най-доброто драг шоу в столицата.Естествено, не е на нивото на шоуто, което вече няколко телевизионни сезона поред предлага Ру Пол, но има достатъчно пера, червило, токчета и изобщо кичът се предлага на килограм. Френският ще ви трябва, ако искате да разбирате смешките. А собственикът, 80-и-няколко годишният Мишу, е може би най-голямата атракция. Въпреки напредналата си възраст той продължава понякога да се фръцка не само в бара, но и по улиците на Монмартър, облечен в най-шармантните си одежди на драг кралица.
Trip Advisor и нему подобни сайтове ще препоръчат на всеки турист, който не е в града заради културните забележителности и мостовете на Сена, квартал Marais в четвърти арондисман. Тук има толкова много и нагъсто разположени гей барове, ресторанти и нощни клубове, че на практика кракът ти не може да стъпи в гей-фри зона. Някои обиждат Маре, наричайки го “гей гето”. Кварталът и лайфстайлът, който промотира, нерядко са обект на критики и атаки както извън, така и от лоното на гей общността. Но не са малко и тези, които отричат кипящият социален живот в квартала да е заплаха за френските национални ценности. За мен лично Маре има по-скоро приятната и лежерна атмосферата на малко олимпийско село. Само дето спортовете са малко по-нетрадиционни…
Що се отнася до човешкия фактор, тук съм експерт.
А експертната ми оценка вижте тук: https://www.chr.bg/zhivot/parizh-na-gejovete/
