После, през студентските години, не излизах никъде със състудентите си (към днешна дата не мога да си спомня имената дори на петима от тях, за да бъда честна), предпочитах да си седя вкъщи, да боледувам от анорексия и да уча чужди езици. Изперкването, характерно за възрастта 18-22, при мен дойде с пет-десет години закъснение –започнах да пътувам в чужбина, направих си първите татуировки, започнах да излизам с гейове, да пия, да се обличам в черно, такива неща…
На 44 все още не съм „улегнала“ жена, както се очаква от човек с моето социално положение. Никога не съм се женила, не мисля, че малките деца са „сладки“, не обичам да ям шоколад, когато съм депресирана, ненавиждам маникюристките, не обичам да излизам с колежки, не мисля, че е нормално да се пие само в петък вечер, не пазарувам неща, които са на промоция, не ходя на организирани екскурзии, нямам гадже, което се казва Евтим и знае как се сменя автомобилна гума „за пет минути, бебчо“, нямам и план-програма какво ще правя в оставащите години до пенсионирането ми.
Разбирате, че, предвид гореказаното, не може да се очаква от мен да правя каквото и да било „по нормалния начин“. Затова и новогодишните си решения за кардинални промени в живота ги взимам през май. Ето шесте най-важни от тях (които, ако желаете, може да заимствате и да си ги използвате, когато им е истинското време, а именно – на 31-ви декември срещу 1-ви януари).
1. Да спра пушенето
Очакван резултат: Хипотетично удължаване на живота ми с 8-9 години (по последни данни на Международната здравна организация).
Негативи: Трябва да започна да пуша, за да мога да се откажа след това от цигарите.
2. Да си оперирам ушите.
Очакван резултат: По-приятна външност, която няма да стряска проклетите хлапета всеки път, когато реша да се подстрижа много късо, защото тогава ушите ми са тези, които накланят везните към предположението, че съвсем наскоро са ме пуснали от Сливенския затвор.
Негативи: Непременно ще се намери поне един „добър“ човек, който при вида на новите ми уши да възкликне: „Е не можа ли първо да си оправиш носа?!“
3. Да пия по-малко.
Очакван резултат: Това би ми освободило повече време за други дейности, за които досега не съм се замисляла, че могат да са също толкова занимателни като, например, гобленарство и разучаване тънкостите на някоя екзотична кухня.
Негативи: Негативите всъщност се свеждат до един, а той е непреодолимо огромен: НЕ ИСКАМ да пия по-малко!
4. Да се омъжа или да си осиновя дете (във възрастовата категория 15-18 г.).
Очакван резултат: Миналия месец, докато лежах в болницата с опериран крак, си приказвах с жената на съседното легло, която с голяма мъка ми сподели, че преди десет години по-големият й син, обещаващ адвокат, който бил ерген и живеел самичък, загинал по нелеп начин – подхлъзнал се в банята, ударил си главата и умрял. Съседите се обадили на 112, чак след като апартаментът им се наводнил. Тогава ме скова първичният ужас, че ако продължавам да се наслаждавам на самостоятелния живот, мога и аз аз да свърша като адвоката.
Негативи: Мъж? Дете? В МОЯ апартамент?? Ехоооо!
5. Да направя основен ремонт в кухнята.
Очакван резултат: Кухня като от списание „Наш дом“.
Негативи: Ще се самобичувам всеки път, когато излея чаша вино на новия мокет или с приятели подпалваме шотове текила върху лъскавия дъбов бар-плот. Да не говорим за случаите, когато проклетата ми котка реши да се изпикае върху дивана, само за да си достави удоволствието да седи отстрани и да ме наблюдава как рева, докато търкам петното с Vanish за мебели.
6. Да престана да излизам с мъже, родени между 1998 и 1990 г.
Очакван резултат: Няма да се налага да гледам безмозъчни 3D кинопродукции и клипове по музикалния канал за оглупяване The Voice само заради идеята „да правим нещо заедно“. Няма да ми се налага и преднамерено да опростявам речника си, за да можем да комуникираме пълноценно.
Негативи: Честно казано, бих изгледала 11 пъти Transformers, ако през това време ръката на някой късоподстриган сладур с бермуди и гривнички от оплетени ластичета върху бедрото ми!
Сигурно вече се досещате накъде вървят нещата. Точно така – изпълнението на този списък е causa perdutа, мъртвородена идея, даже бих казала – зло, стъпкано в зародиш. Понеже какво е животът, ако не бяха малките престъпни радости, които си доставяме, докато си даваме обещание, че от утре вече няма да правим така?
