Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08 10:30 - Животът на Вучето се обръща на 180 градуса - 1 част
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2174 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Казват, че за последните 100-150 години човечеството е напреднало повече в техническо и всякакво друго отношение, отколкото в рамките на 4000 години. Може, може, това всъщност е много интересен факт. Но ако свалим фокуса от глобално на индивидуално ниво, нещата стават още по-драстични. Понеже животът на човек може да се преобърне на 180 градуса за няколко седмици, дни, даже минути. Всъщност това, което е в състояние да срути целия ти живот, какъвто го познаваш в момента, може да се крепи  на върха на езика ти. Буквално.

В статиите, които пиша за американския сайт, разказвам не само за Кайли Дженър в спортно трико, но също и за хора, прерязани на две от влак, които, въпреки че след инцидента са олекнали с 30-тина килограма от кръста надолу, продължават да живеят и даже да играят безйбол с децата си. (Това е малко пресилено, мен ако ме питате, но върши добра работа, за да разреве хората и да даде храна на сценаристите да стъкмят поредния холивудски сюжет за силата на човешкия дух.) Пиша и за късметлии, на които не им се отворил парашута при скок от 5000 метра  височина и въпреки това се отървали само със счупена подбедрица. Имаше обаче един случай, който осбено ме потресе. 5-годишно хлапе паднало по лице по време на баскетболен мач и си цепнало горната устна. Нищо особено на пръв поглед, само че повърхонстта, където се ударило, била замърсена със смъртоносна бактерия, която, веднъж попаднала в организма, започва да яде плътта. И процесът е толкова бърз и необратим, че 24 часа по-късно човек обикновено вече се е пренесъл в по-добрия свят. Обаче детето оцеляло. Чудо невиждано! Верно, наложило се да му направят сума ти реконструктивни пластични операции, за да не остане лицето му напълно обезобразено, но по-добре с половин нос и разместени очни сфери, отколкото студен и два метра под земята, нали така?

Сега, може би се чудите защо разказвам всички тези истории. Веднага отговарям: за собствено успокоение. За да се самоубедя, че нищо не е толкова зле, колкото изглежда. На фона на еднa хищна бактерия Streptococcus pyogenes, например!  Понеже както (привидно) си вървеше животът в Копенхаген тра-ла-ла, така изведнъж - бам! - пак се оказах на изходна позиция.

Нисък старт. Фал старт.

Но ето какво се случи и защо се стигна до там, че да спя в момента с едно малко куче, на което му мирише устата, вместо с W.W.

На 31-ви юли с W.W. заминахме за Стокхолм, понеже, от моя гледна точка, беше грехота апартамент за 3000 евро на месец в центъра на града да седи празен, докато приятелят ми от университета, Фак, който го наема, беше решил да отиде в Киев за две седмици, за да сваля украинки и да ходи на алтернативни рок-концерти. Обаче още докато пътувахме към летище Kastrup и после от летище Arlanda към апартамент, напрежението тежеше във въздуха като…като… тежък метал в капка вода или като тухла на врата на удавник, знам ли как да го обясня.

Същата вечер имаме уговорка с един мой познат, с когото се бях запознала по времето, когато живеех в шведската столица преди седем години. Тогава Магнус играеше в полу-професионалния отбор на гейовете-ръгбисти. Отделно имаше някаква сериозна професия, която му позволяваше да пътува когато си иска до Майорка, да получва пропуски за всякакви ексклузивни клубове, в които простосмъртен не бива допускан, ако няма поне един зъб, нкрустиран с цирконии, и да  поддържа благополучието на куче, което на ден изяжда повече храна, отколкото петчленно семейство от квартал Редута в София. Последният ден на юли се оказа перфектен за reunion със стари приятелчета като Магнус. Вече бях показала на W.W. някои забележителности, които той намери за посредствени; каза, че  фасадата на кралския им дворец прилича на лудница или най-малкото на административна сграда. “Нашият” бих по/хубав. Да, все едно кралица Маргарете му е баба!

Пихме доста вино с Магнус и ядохме бъргъри, които в Скандинавия се различват концептуално от всеки продукт, който някога сте опитвали под това име. Не че не съдържат месо, а само негови соеви сурогати, напротив!  Но работата е там, че приживе месото е било обригжвано спрямо всички стандарти на ЕС и към него са се отнасяли с почит и уважение, чели ли са му приказките на Андерсен преди да изгасят осветлението в кравефермата и въобще се обзалагам, че повечето хора в България биха искали да бъдат третирани какакто третират телешката кайма в Дания.

Но да се върна на 31-ви юли.

Когато се прибрахме, седнахме на шезлонгите на големия балкон на покрива на пететажната жилищна сграда, и продължихме на водка. Остатъкът от вечерта мина горе-долу нормално, ако не се брои фактът, че аз нещо се размислих върху злата си природа и се разревах, понеже за около 25 минути съвсем чистосърдечно имах желание да се променя и от следващия ден вече да съм “a better person.”

Но единственото, което бях на следващия ден, е един много малък човек с един доста грамадански махмурлук и подути клепачи и на двете очи.

Беше първи август и след като се свестих от предната вечер, заведох  W.W. да си поснима в Gamla stan. Реших да не се оплаквам, че си кълча глезените по кълдъръма на стария град, понеже зареждането на Instagram и Facebook със снимки, които хората лайкват по навик, а за да не те обидят,  е много по-важно от здравето и оттегчението ми.

През целия ден се карахме. Всъщност се карахме от един месец. На W.W. беше почнало да му писва от Копенхаген и от това, че не може всеки ден да си спи до 11, да си пуши цигарки, а майка му да му пържи филии и, хванати под ръка, да си ходят на шопинг по Витошка. Затова каквото и да правеше, вече не му доставяше радост както преди, а само допълнително го изнервяше. А това нагнетяваше атмосферата вкъщи. Нищо чудно, че вечерта, когато седнахме да вечеряме (пържени картофи поради липса на възображение и ресурси), ме хванаха дяволите и казах нещо, което заби последния пирон в ковчега на така или иначе разклатените ни отношения.

На другия ден, втори август, W.W. стана рано-рано, изяде си на балкона “българската” закуска, състояща се от 12 цигари и еспресо, което може да убие състезателен арабски кон, после си напомади косата, изписа си веждите и излезе. Към 4 следобед вече бях обиколила едва ли не целия архипелаг, бях изпила 2-3 бири и бях провела полу-сериозен разговор с личния си гуру, който обеща да ми хвърли едни карти Таро, за да видим накъде ми отиват връзката и животът, но само ако устискам, докато се прибере от провинцията и сготви за мъжа си и себе си една елда с магданоз и кълнове.

В 4:15 седях на стълбите пред  Konserthuset и се опитвах да нацеля гълъбите и просещите цигани с плюнка, когато W.W. скъса с мен с есемес. Хем си казах "Shit!", хем си поех дъх с облекчение.

Гледането на карти Таро изведнъж някакси се обезсмисли.

(Следва продължение)





Гласувай:
2
0



1. apostapostoloff - То беше въпрос
19.08 19:02
на време...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 320585
Постинги: 175
Коментари: 467
Гласове: 304
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930