Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06 11:43 - Вучето се запознава с тайното гадже на певицата Адел, а W.W. пие най-абсурдния коктейл на света
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3827 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Първи юни започна съвсем обикновено. Късна закуска на терасата, 24 цигари за W.W.  и плуване за мен. Като никога W.W. не беше на работа и остана в квартирата “да си чеше ташаците“ - отговор, който ми бе даден след като попитах какво ще прави в квартирата цял ден.

В сауната след басейна се нагледах както винаги на вълнисти венерини хълмове и запотени женски гърбове с обема и формата на гардероби. Датчаните са известни с това, че не изпитват никакви социални притеснения по отношение на голото тяло и затова показват своето при всяка възможност и с голямо удоволоствие. И няма никакъв проблем, дори ако от съответния женски анатомичен орган виси връвта на тампона…

Освежена и дехидратирана, взех автобус до центъра с намерението да седна на пейка пред Халите (Torvehallerne) и да изпия една Туборг, за да си възстановя електролитния баланс. Казват, че копенхагенските Хали не са просто супермаркет, а супер маркет. Били построени с идеята да се предлагат пресни продукти на достъпни народни цени. Обаче с течение на времето пресните продукти останали, докато цените високомерно обърнали гръб на народа и се приспособили към нуждите на туристите да снимат храната си и да я постват в Инстаграм.

Седя си аз на една дървена маса и пия бира от кенче, което съм си купила от магазина на автобусната спирка, а не от някой щанд с гурмета. До мен седят четирима приятели гейове, които си говорят на канадски английски и пият розе от бутилка, която обаче със сигурност са си закупили от щанд в Хали за поне пет пъти по-висока цена, отколкото тази в магазина до спирката. Тъкмо мислех да ги заговоря като ги попитам дали са в града за големия стрийт фестивал Distortion и по-точно за днешната му разновидност  Gaystortion, когато от другата ми страна сяда едър мъж и слага пред себе си три кутии цигари. След малко забелязвам, че пуши и от трите. Пита ме някакви неща и аз, понеже ми е скучно, а и толкова ми е акълът, почвам да му отговарям. Казвам му,че съм норвежка и че "работя писателка". “И аз също!” възкликва той. “Какво пишеш?” пита ме. “За разни сайтове,” казвам. “И аз! Само че за един таен сайт. Пиша сценарии, с които карам жените да фантазират и да се въбуждат. А когато започват да ме желаят неистово, аз ги предавам на един друг колега, който е отговорен за физическата част.”

Човекът, когото за удобство, а и понеже се налага да скрия самоличността му (нали уж работата му е конспиративна), ще наричам Ласе. От дума на дума у мен започва да се надига подозрението, че Ласе не е просто човек с ексцентрична професия, а  обикновен луд. Той всъщност не ме оставя дълго да се чудя какво му е диагнозата. Сам си я каза. Бил шизофреник. Доста годинки полежал по разни заведения, очевидно от тези със специален режим, но така и не престанал да чува Гласовете-които-му-заповядвали-да-бъде-велик. Ахааа, значи такава била работата!

Тогава огледах Ласе по-добре, за да видя (и запомня!) как изглеждат великите хора. От дългите години на лоша поддръжка зъбите му бяха покрити с дебел слой плака, наподобяваща на цвят и консистенция развалена дижонска горчица, косата му - тънка, мръсноруса и оредяла на темето - отдавна неподстригвана, но за сметка на това бузите му, осеяни с мрежа от червени капиляри, бяха гладко избръснати.

В един момент, както говореше за потресаващите сексуални услуги, които извършва в секретния сайт (към който, за ваше сведение, можете да се присъедините като потебители само с много лична препоръка!), изведнъж смени темата. Има, вика, една жена, която ме изнасилва емоционално, а същевременно иска аз да я изнасилвам физически.

- Хм, и как така? - поинтересувах се аз, понеже, нека да си говорим откровенно, това си звучи интересно.

-Тя постоянно ме дебне, разбираш ли? Даже в момента е някъде наблизо и ме наблюдава.

Ласе се заоглежда конспиративно наоколо. И аз така, заразена от неговия пример, но нетренираното ми око не забеляза нищо особено освен хора, които се припичат на слънце, ядят картофи с розмарин и кюфтенца от риба треска и пият бира и газирана вода.

-Между другото ти няма как да не я познаваш. Всъщност всички я познават, понеже се казва Адел.

-Певицата ли?

-Няма друга.

Пуска ми на телефона си една от най-популярните й песни и ми казва да се заслушам внимателно. Заслушвам се.

-Какво чуваш?

-А-а… текста?

-И друго?

-Пее за болката от раздялата?

-О, не, не, не - клати енергично глава Ласе. - Това, за което всъщност пее, е скрито послание към мен, че иска да я изнасиля.

-Наистина ли?

-Разбира се.

Междувременно към нас се присъединява човекът, с когото очевидно Ласе има уговорена среща, и когото представя като “Биргер, моят колега, който ‘почиства’ след нас, ако е станало произшествие с някоя от клиентките на сайта.” Абе WTF, моля ви се!!!

Биргер не може да изглежда по-подходящо за работата, която Ласе твърди, че върши -  кожата му е много, ама много бяла, окосмението по лицето му - огнено- оранжево, носи старомодна филцова черна шапка, не говори много, но постоянно се усмихва загадъчно - сякаш знае много, но няма да каже нищо, дори да го измъчват. Отделно от това, явно е свикнал с приказките на Ласе, понеже, каквато и глупост да каже за “гаждето” си Адел, той не реагира по никакъв начин.

Когато Ласе казва, че съм в голяма опасност, понеже Адел е видяла, че разговаря с мен и сега може да ме нарани, защото много го ревнува от други жени, разбирам, че вече достатъчно съм се наслушала на хумор от лудницата. Казвам, че трябва да си тръгвам. Биргер ме поглежда с дълбоко разбиране с пронозващо сините си очи на човек, който се е виждал страшни неща през живота си и който работи “чистач” (на трупове?).

-Защо?  Остани! Ще ти вземем още бира, нали, Биргер?

Биргер кимва.

Почудих се дали да кажа, че тръгвам, понеже ме е страх Адел да не ми счупи краката или евентуално да ме изяде, което е по-вероятно в нейния случай. Обаче все пак реших да мина с класическа лъжа. Написах съобщение на  W.W.  да ми звънне и когато го направи, се престорих, че провеждам кратък, но напрегнат разговор. След което казах, “Извинявам се, ама ще имаме гости довечера и баща ми се обади да ме подсети да купя някои неща.”

Въобще не ме питайте защо казах, че баща ми се е обадил. Предполагам, че тая лудница и дебенещата иззад храстите Адел в един момент ми бяха въздействали по-силно, отколкото очаквах.

Въпреки че бях малко ядосана на W.W. , че за пореден път беше забравил да купи чипове за паралнята в общото мокро помещение на кооперацията, много бързо ми размина, след като излязохме вечерта да се позабавляваме. Всъщност намерението ни беше след като W.W.  се наскача на улицата под звуците на бийт музиката от Distortion- а,  да се отбием в нощния бар Nevermind  за по едно питие. Само че това “едно” питие го пихме до 11 до 2 и половина. А на W.W. му забъркаха най-абсурдния коктейл в историята на барманството. Пробива си, значи, той път до бара и поръчва  double vodka за себе си и whisky shot за мен. Само че барманът, който явно е получил необратими ментални отклонения от многото последователни нощни смени, високите децибели и канцерогенния тютюнев дим, разбира, че иска напитките заедно и му смесва водката и уискито. Странният коктей накара W.W. да танцува два часа, разчекнат между два стола. Хората му се радваха, но никой не му пъхна дори една банкнота в колана на дънките.

Прибрахме се с най-претъпкания автобус на света - ситуацията буквално беше “гъз върху глава”. И като написах “глава”, се сетих, че по едно време погледнах в краката си и видях бейзболна шапка с логото на H&M. Попитах W.W.  дали е негова, но после видях, че неговата си е на главата му. Той каза:

-Не, но я искам.

И аз я прибрах в чантата си.

В тая нощ, или по-точно в ранната сутрин на втори юни, дори да бях взела чантата, обувките или дори девствеността на някоя развеселена от фестивала девойка, някой едва ли щеше да забележи.

Щом заспах, сънувах как Адел притиска лицето ми между циците си и ме задушава. На другата сутрин не бях сигурна дали това беше еротичен сън или кошмар.




Гласувай:
3
2



1. pavlen - Просто да питам Няма ли кой тайно ...
26.06 22:19
Просто да питам
Няма ли кой тайно да я бодне Вучето в мазния голям....задник?
цитирай
2. vukovska - Pavien,
27.06 00:21
Чакам те теб!
цитирай
3. apostapostoloff - Душната хватка на дребнотемието:
27.06 05:47
ходих, седях, пуших, пих...
цитирай
4. saankia - vuche..нещо не ще да дойде пустата муза,или музз..
27.06 08:08
за белята,претенциозният ти..сленг
на бивша университетска..лейка..
не може да прикрие пълната липса..
на някаква поне ....хилава идея..
зад тези безкрайни бълвочи/ала буковски..
надявам се..ще го приемеш изискано..
поздрав

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 280763
Постинги: 169
Коментари: 450
Гласове: 290
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31