Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2016 13:11 - Вучето отива да гласува
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1327 Коментари: 5 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Ще ви спестя съспенса и, за да не се налага да четете до края, за да разберете за кого съм гласувала, направо ще си призная, че така и не стигнах до българското посолство в Копенхаген. Предполагам, че вече сте изпълнени с възмущение, задето не съм си размърдала задника и сега, заради мързела ми, ще пропадне президентският вот, а гласът ми ще бъде подло експлоатиран от зли политически мародери. Само че, ако вас не ви домързи и дочетете докрай този блог, не само че ще ме реабилитирате, ами и ще ми съчувствате. (Не че от това съчувствие ще имам някаква полза, понеже не очаквам да развържете кесиите и да подпомогнете сънародник в чужбина, който се нуждае от попълване на запасите от козметика на Estee Lauder и Shiseido, както и от приличен автомобил, произведен в Германия, кожена пола и палто в модерния за есенно-зимния сезон керемиденочервен цвят!).

Значи всичко започна заради W.W. Той е запален привърженик на изборите от всякакъв вид – не само на президентските и на тези за Народно събраниe, но също и на избора с глобална значимост за снимка на най-смешно куче на седмицата в Instagram. Така че той беше инициаторът да се регистрираме онлайн за изборите в българското ни посолство в Копенхаген. Ебаси тъпото, казах си наум, но не и на глас, понеже не исках да му скърша хатъра, дето има една дума. Все пак е похвално за един млад човек да знае имената на повече от двама кандидат-президенти! И даже изобщо да знае, че предстоят такива избори и по какво се различават от избора на шунков салам в магазина.

Само че, понеже life is a bitch, нещата много често приемат съвсем различен курс на развитие от очаквания.

Преди две седмици W.W. започна работа като касиер в Zara (по никой начин не искам да подценявате това постижение, понеже магазинът се намира на Главната Улица на Града! И понякога хора като Джъстин Тимбърлейк, Джъстин Бийбър и Джъстин Едикойси от Ню Джърси се разхождат по нея, понеже е наистина куул да си пуснеш един снапчат видео тъкмо от Strшget в Копенхаген!) Та нали е новак в работата, мениджърите му бяха сложили петчасова смяна в неделята на изборите.

- Значи няма да дойдеш, така ли да смятам? – поинтересувах се аз предния ден.

- Е няма как! Да се разчекна ли?

- Хубаво. Ще ида сама.

И тръгнах.

Даже си облякох пола за случая! А не трябваше, понеже тъкмо този неделен ден се оказа един от онези проклети, по копенхагенски пословично студени дни, когато температурата на въздуха уж е четири градуса над нулата, обаче заради влагата тия четири градуса се чувстват като минус 14! Нека ви кажа нещо за студа в Скандинавия. Това не е обикновен студ. Това е студ, който ти пренарежда ДНК-то и те превръща или в бяла мечка или в стръкче сушена мащерка. Даже местните никога не привикват към него; всеки път ги изненадва, когато настъпи. Но въпреки това те продължават смело и независимо от времето да си карат велосипедите...

Предварително се бях допитала до Google Maps да ми предложи най-подходящ маршрут до адреса на посолството, което се помещава в една китна къща с двор в Шарлотенлунд, в северната част на града, четвърта зона. За да стигна дотам, трябваше да взема един автобус за 4 спирки, после друг автобус за 7 спирки, после влак за 4 спирки и после още един автобус за 15 спирки. Какво пък толкова, казах си аз, спирки като спирки, ще си взема книжка и ще си чета по пътя.

Какво ти четене! След втория автобус вече бях толкова вкоченена от студ, че не бях сигурна дали сърцето ми бие...

Когато слязох от влака, се озовах на поредната автобусна спирка, която беше толкова близко до един строителен обект, че с всеки порив на ледения вятър, очите и устата ми се пълнеха с едър пясък. Реших, че ще проявя мъжество като Левски или най-малкото като оня пич, катерача, който си отряза заклещената в един скален процеп ръка с джобно ножче, за да си спаси живота. След цели 127 часа, както подсказва заглавието на филмa, който направиха по случая!

Автобусът закъсня с 11 минути. (Е, поне не бяха 127!)

В автобуса нямаше отопление!

Пътувахме около двайсетина минути, когато системата, която съобщава спирките, се спраска и аз, нали не познавам района, слязох една спирка по-рано.

Shit!

Сега пък трябва да вървя около километър?!

Точно в тоя момент заваля направо смъртоносностуден дъжд.

Мамка им на изборите! С мен или без мен все някой тъпанар ще стане президент. И не че който и да е той ще ми снесе златни яйца, затова защо ми е изобщо да си давам такъв зор?!

Точно в тоя момент, в който изпитвах едновременно гняв и разочарование (отделно от факта, че не изпитвах нищо от врата надолу!), реших да хвана обратния автобус до центъра, да вляза в някоя къчма и да си поръчам чай със силно алкохолно питие, с което да накарам сърцето си отново да заработи. Според разписанието обаче следващ автобус нямаше да има през следващите 22 минути. Мамка му, мамка му! Какво да правя? Трябва да се движа, това е сигурно,  така поне ще поддържам циркулацията на кръвта в краката си! На около 30-тина метра видях надпис Pizzeria и се запътих натам. Не че ми се ядеше пица, но поне щях да съм на завет за няколко минути.

Пицерията не работеше.

Това беше подходящ момент да се разрева.

Но не ревнах. Вместо това проверих колkо ще ми струва, ако взема Uber до центъра. Сумата отиваше на 170 датски крони. Как пък няма да ги дам!

Тръгнах обратно към спирката. На ъгъла имаше малка будка, в която, ако се съдеше по надписите отвън, се продаваше алкохол. Помислих си, че мога да си взема нещо сгяващо за из път. А и за по-късно.

Собственикът беше мъж на около 55. Заварих го да залага на футболни мачове онлайн. Чак ми стана неудобно, че го откъсвам от заниманието му.

- Toва там коняк ли е? - посочих с пръст към полицата над главата му, където обиграното ми око на пияндурник веднага забеляза бутилка Martell
-  Да... мисля.

Шибан аматьор!

- Я да видя!

Той се присегна и свали бутилката. На етикета видях, че пишеше 169 крони. Ето, казах си, за това мога да дам тия пари, а не за някакво дрисливо такси!

- Взимам го.
- Чудесно! – отвърна ентусиазирано човекът, понеже аз очевидно бях първият клиент, който влизаше в будката му днес. И не беше, за да си купя дъвка!
- Ама нямаш ли друга карта освен MasterCard? Не приемаме MasterCard!
- И защо? Издадена е от датска банка.
- Само Visa, сори.
- Сериозно ли бе!?
- Караш ли колело?
- Моля??
- Караш ли колело?
- Не!
- Е жалко, понеже на около 2 километра оттук има банкомат.

Абе я си го начукай!

Прекарах следващите 15-тина минути в очакване на автобуса, сгъната на две на пейката на спирката, подслушвайки разговора на италиански на една дребна женичка с двете й малки деца, облечени в бели грейки, така че приличаха на човечето на Micheline.

Обратният път отне около 30 минути. През цялото време освен от студ се тресях от нетърпение, представяйки си как веднага ще отида в една от любимите си бодеги[1] на Ньорепорт и ще си поръчам чай с коняк.

Бодегата беше затворена.

А обикновено никога не е. Дори в неделя!

Нищо, брой до десет, Вуче! Дишай, дишай, дишай...

When there is a will, there is a way! Щом тази врата е затоверан, друга ще е отворена. Няма начин!

Толкова бях решена да пия чай с коняк, че си направих труда да се кача на поредния автобус за още чеитири спирки, за да отида в друга моя любима кръчма, Floss, недалеч от Кметството.

Чай с коняк, чай с коняк, чай с коняк... Това щеше да ми оправи настроението и да заличи всичките ми проблеми от началото на деня!

Floss също не работеше.

Добреееее, ще си пия вкъщи. Добре, че предвидливо бях купила бутилка червено италианско вино от сорта примитиво, така че имаше надежда да спася деня от тотален провал. Докато (отново!) чаках автобуса, а дъхът ми излизаше на бели кълбета от устата (което беше сигурно доказателство за това, че все още съм жива!), си фантазирах как ще си седна в автобуса, ще си отворя бутиката и още с първата глътка ще си кача както кръвната захар, така и тонуса.

Ама какво изобщо очаквах в ден като този?! Че неочаквано нещата ще започнат да работят в моя полза? Нищо такова! Щом се качих в 5A и си намерих  удобно място до прозореца, бръкнах в раницата и какво да видя – за първи път от 4 месеца насам си бях купила бутилка с коркова тапа!

Когато най-после си бях вкъщи, заварих съквартиранта ни да търка с препарат за чинии вече използвана многократно хартия за печене за тавата във фурната.

Бръкнах във фризера, извадих бутилката Smirnoff и си пуснах NOVA TV, за да видя кой печели изборите. Макар и без моето участие!

______________________________

[1] Бодегите в Копенхаген традиционни кръчми с много стара традиция, в които цари автентична атмосфера на цигарен дим, евтина бира и ретро музика. Посетителите обикновено са местни или така модерните напоследък привърженици на хипстър-културата.

 



Гласувай:
10
2



1. milady - xxaxa xaxa xaa.... Вуче, дай 5...
08.11.2016 16:42
ма дарлинг ,ти си Герой
аз и.. и ТВ не гледам..
цитирай
2. born - Перфектно повествование в оправдание на непатриотичната Ви и безотговорна постъпка. .
08.11.2016 18:42
Мисля си дали ако бяхте взели предвидливо бутилката с вино за из път, нямаше безпрепятствено да достигнете избирателните урни ? Ето как заради Вашата небрежност изборните резултати може да се окажат неправилни.
цитирай
3. krassko - Много приятно беше за четене. Наздраве!
08.11.2016 21:03
И аз ходих да гласувам. Два автобуса и 22 спирки. Опашката беше от 70 души. Когато отидох за четвърти път бяха само 25. След час и четвърт успях да гласувам. Не се бяха сетили да разделят списъка на две и двама да обработват документите, кабинките бяха две и нямаше да има проблеми. Пожелах им следващия път да сложат за председател на комисията някой с по голяма глава.
цитирай
4. vukovska - Скъпи Krassko,
09.11.2016 01:13
В неделя как ще процедираме?
цитирай
5. mar866 - ...
09.11.2016 10:19
И аз не гласувах. Посолството ми е на 150 км. и въпреки че има директни автобуси за по 5 евро (Flixbus), не исках разни мякащи тетки от персонала да ме гледат надменно и с пренебрежение. Освен това, мамата не мога да я дишам, а Генералът...ами, никога не съм летяла с него:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 366780
Постинги: 185
Коментари: 521
Гласове: 330
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930