Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2016 12:04 - Вучето си търси работа
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2061 Коментари: 7 Гласове:
-3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Стигна се и дотам – да си търся работа! Понеже, както знаем, човек добре и да живее, все някога трябва да си плесне два шамара и да си каже: „Е не може повече така – по цял ден кафенца, бира, Netflix, мастурбация, сандвичи със сьомга, пак бира, цигарки на терасата… Трябва да си намеря занимание, което да ми носи доходи!“ Понеже, сещате се, Дания е много, ама много скъпа държава. Само докато си седиш и безобидно си дишаш датски въздух и вече си похарчил стотина крони. Затова не е зле човек да си потърси работа. Или поне начин за изкарване на пари. Може и нелегален, обаче не е за предпочитане в моя случай, понеже вече съм била в ареста за подобна дейност. Това беше преди години и се случи в Норвегия, така че не мога да се оплача, че са ме били или са ме карали да пея „Горда Стара Планина“, докато правя фелацио на някой от дежурните в районното. В Норвегия третират арестантите, както и затворниците с дългосрочни присъди много хуманно. Пържат им филии за закуска. И си имат плазмени телевизори в килиите. Да си затворник там е като да си почиваш в санаториум! Но да не се отплесвам… Все пак на моята възраст вече не ми отива да се държа неподобаващо в едно така подредено общество като датското.

 Затова реших да изкарам пари по честен начин.

Първо отидох в общината, в която съм регистрирана, и попитах дали мога да получавам някакви помощи за инвалиди.

-          Инвалид ли сте? – попита ме с професионално-неутрален тон сухараката с очила за далекогледство с рамка на Диор зад гишето.

-          По принцип, да – отговорих уклончиво аз.

-          По принцип ИЛИ да?

-          Добре, друг въпрос – реших, че сега е времето да сменя темата. – Мога ли да получавам данъчни облекчения или да ползвам по-евтина карта за транспорт, ако съм инвалид?

-          Плащате ли данъци?

-          Не точно.

-          А инвалид ли сте?

Ето пак стигаме до този въпрос. Сухарката май иска сериозно да се конфронтираме, затрупвайки ме с нетактични въпроси.

-          Ми може и да съм!

-          Имате ли съответната документация, удостоверяваща степента на увреда на здравословното ви състояние?

 

Тонът й продължава да е все така информативно-интерогативен, без да бъде ни най-малко емоционален или съпричастен. А аз не мога да се доверя на хора, които не са способни да проявят съпричастност. Или емпатия. Затова fuck this!

Отивам в едно частно езиково училище, което съм проучила много добре предварително в интернет, но когато съм на адреса и искам да говоря с някого от „Човешки ресурси“, се правя все едно случайно съм попаднала в квартала и просто съм решила ей така, да надникна само… Приема ме една госпожичка, която сигурно е наполовина на моите години, налива се с кафе от travel mug с розово капаче и логото на Nescafe, и ме разпитва кои езици мога да преподавам. Иде ми да кажа, „Който и да е. Само ми кажете кой език ви трябва и ми дай две седмици да се подготвя!“, но се сдържам и изброявам тези, в които, и без да се подготвям, съм много добра и даже не се налага да съм напълно трезва, за да ги преподавам.

-          Ахааа, хмммм….аха… - кофеиновата маниачка се прави, че си записва. Обаче със същия успех може да си проверява и числата от националната лотария. – Прекрасно, прекрасно! Само че, знаете ли, вече си имаме преподаватели пo тези езици. Даже са ни много. Oбаче… Дали случайно не знаете пущу?

Гледа ме очаквателно, затаила дъх.

-          Не знам пущу. - Рядко ми се налага да казвам истината, но понякога наистина е необходимо. Така ми се струва.

-          О жалко! – Тя, разбира се, би сключила пръсти в молитвено разочарован жест, ако можеше поне за десет секунди да остави чашата с кафе. Но това й е невъзможно, понеже е е спряла да пие кафе през последните шест часа.  – Понеже имахме преди време един желаещ да изучава този… хмхххх….рядък език, обаче ние не можахме да му предложим преподавател. Та си помислих…

-          Обаче не знам пущу! – пак повтарям аз и чак ме става яд, че го казвам с извинителен тон, все едно пък да знаеш пущу е задължително условие, за да си намериш свястна работа.

А и, честно казано, дори да знаех, нямаше да го разгласявам нагоре-надолу все едно е яката работа. В днешно време човек трябва да си наляга парцалите, ако може да каже дори само „добър ден“ на език, който е  разпространен в по-голямата част от Афганистан. Предвид нагнетената международна обстановка, нали разбирате…

Добре-е-е, ясно е, че няма да съм учителка. Това хем ме радва неимоверно (понеже винаги съм мразила професията - още от първия ден, когато започнах да я практикувам преди 14 години!), хем ме хвърля в дълбока тъга и безизходица, понеже, като тегля една черта под равносметката на живота си, не виждам нищо друго освен изплатени суми за изпити уискита, коняци, ракии, както и за една камара книги (които вече даже не помня за какво се разказват), козметика (изразходвана!) и електронна техника (от която към настоящия момент работи безотказно само китайският ми смартфон).

Докато се влача по Larsbjшrnsstrжde, накуцвайки (нали съм инвалид!), забелязвам с периферното си зрение малко долно кръчме и сядам – хем да си почина, хем да си събера мислите, за да измисля какво друго мога да правя в живота оттук нататък освен да уча хората как да казват на чужд език „Може ли да си поръчам едно свинско със зеле и една бира, моля?“ и също „Аз съм Драгомир и живея в квартал „Хладилника“ (Дъ Рефриджърейтър) с майка, татко, едно куче и брат ми Бранимир“. След като си поръчвам чаша вино, която се оказва най-евтината в цялото кралство до този момент!, започвам да харесвам живота си малко повече отпреди пет минути. А след още една евтина чаша евтино вино, която ме черпи един много пиян човек с татуировки на флора, фауна и хомосапиенси по всички видими части на тялото, решавам, че мога да отложа търсенето на работа за утре. Така де, и утре е ден…

 




Гласувай:
7
10



1. raders - Наистина има нужда от работа Вуч...
17.09.2016 20:25
Наистина има нужда от работа Вучето. За освежаване. Разполагам с мотика - осми номер.
цитирай
2. appen13 - Отново ме изкефи невероятно. Все едно чета Хашек
17.09.2016 20:35
Пиши сатира драга.
Имаш талант, виждаш смешното и имаш невероятно чувство за абсурда на ежедневието.
Извинявай, без да искам ти писах вместо +, по най-тъпия начин -.
Голям фен съм ти.
цитирай
3. milady - вуче, да ти помогна?
17.09.2016 21:28
имам връзки, ще ти направим
паспорт за психо диагноза...
БАР...
няма как да ни ти повярват,дарлинг !
цитирай
4. milady - както казват...мъдрите..
17.09.2016 21:35
накарай умния на работа..
да те научи на акъл..
или,от работа гърбав се става...
цитирай
5. radkapiratka - Ох неее, вучее
17.09.2016 22:50
ти па и работна се изкара...
я удари още един абсент.
поздрави,скъпа!
цитирай
6. vukovska - До всички!
17.09.2016 22:59
Първо, до човека с мотика номер 8: Не мога да копам! Освен ако не е марихуана в саксия! Нали съм инвалид, хелоу...
Второ, не съм чак толкова работна, просто започва да ме гризе съвестта, че не допринасям за по-нататъшното покачване на брутния вътрешен продукт на Кралство Дания. Всъщност изкарвам пари от блогване в разни американски сайтове (които списвам на "американски", разбира се, но парите стигат само за насъщния и за манипулация с ботокс при доктор Дойчинов.)
Това е положението засега.
Ако некой наистина може да помогне с нещо, а не само със съвети, веднага давам поне три банкови сметки. Обещавам да споделя парите (благотворително) с дете от Ботсвана без родители или със слепец, който тепърва се учи да чете по Брайл.
цитирай
7. saankii - вуче, на кого ли говориш...
18.09.2016 10:35
бай дъ уей..
от мен имаш 5 плюса...
Но, дарлинг,не се мъчи с бач..
ПИШИ !!!!
Джули
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 366780
Постинги: 185
Коментари: 521
Гласове: 330
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930