(Един разказ на W.W.)

Казват че всяко начало е трудно, но който и да го е казал, доста е смекчил обстоятелствата. От четири дни слушам как Вучето казва ‘Е-се-е-е, не ни е ден днес!“ Аз обаче бих казал, че не ни е седмица!

През тази първа седмица в Копенхаген си “купувам” чехли от 8 дни!!! Вучето си купува ленти за депилация на лицево окосмяване от 4 дни! Но ще кажете –  виж ги тези живеят в такъв красив и спокоен град като Копенхаген, пък се оплакват за глупости. На което обаче веднага отговарям с убийствен контра-аргумент: от старите си, съсипани от носене чехли се спънах 100 пъти, а на Вучето й израстна мустак като на Милко Калайджиев.

Заринати от чехли и от ленти за депилация, решихме в петък да излезем да се поглезим малко с по някоя и друга чашка винце, да си поседнем в някое шикарско барче като бели хора и да се правим на местни (което по принцип не е трудно, понеже Вучето го докарва на коса и език, а аз съм красив и добре облечен).  

Още на: vukovska.com/bg/2016/07/11/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD-%D0%B2/