Както си върви безметежно животът и блогването и си мислиш, че нищо няма да наруши церемониалното спокойствие на ежедневието, изведнъж се събуждаш в пет сутринта със сърцебиене, шум в ушите и сухота в устата и разбираш, че стресът те е гепил за топките.

Зимата сме стресирани, понеже е студено и гледката на голите клони на дърветата ни депресира. Лятото пак същата работа, понеже кодът за опасно време е оранжев към червен, а депресията този път идва от гледката на целулита по  бедрата.