Когато си роден на национален празник като мен, усещането е все едно, че президентът дава прочувствена реч в твоя чест. И сякаш балоните и/или гълъбите, които символично биват пуснати в небето от невинни детски ръчички, всичките са за теб. И манифестиращите махат на теб, понеже ти си нещо като официално правителствено лице, застанало с изопната снага на трибуната на собствения си живот.
Напоследък едно от нещата, които задължително си пожелавам за рождения ден (освен традиционните: фризьорът да не ме боядиса в неподходящ нюанс на платиненорусото, да не получа целулит на предмишницата, както и да не умра в самолетна катастрофа или от рак на панкреаса), е да вали дъжд на ВСИЧКИ абитурентски балове. Обичам да си представям как на зрелостниците им подгизват кичозните дрешки и им се отлепят изкуствените мигли, екстеншъни и цици, докато броят до 12, провесени като суджуци през страничните прозорци на скъпите автомобили, заети от роднини, приятели и охранители на частни бизнеси с нежни души.
Още на: vukovska.com/bg/2016/05/27/%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%BC-%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%B7-%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5/
