Вчера, по повод на една смехотворна случка, за която може би ще разкажа някой друг път, се опитах да си припомня първия път, когато осъзнах, че мога с лекота да манипулирам хората. Всъщност оттогава насетне рядко съм използвала тази своя прекрасна и най-вече доходоносна, както се оказа в последствие,  способност най-вече поради страха, че мога да се проваля и тогава аз ще бъда уязвима, ще бъда човека без дрехи на обществено място, когото сънувате.   Тежко преживявам провалите, не преминават безпроблемно като огорчението от провала на последната налична филия хляб, прегоряла в тостера. Провалите ме сриват. За ден, два, понякога за месец.  Външно не ми личи. Пак съм хубаво облечена, с идеален маникюр  и уши, прилепени към скалпа с парченца прозрачно тиксо, за да не стърчат и да не развалят впечатлението от комбинацията  на прическа, обици и шалче. Балсамирана в Dior отвън, вътрешно съм доста мъртва.

 Още на:
 
http://vukovska.com/bg/2016/04/15/%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D1%81/