Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2016 11:00 - Вучето става лайф коуч – 1 част
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2232 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През последните два месеца извънредно много се сближих с две млади жени. С едната ме свързва не само фактът, че две години й бях преподавателка в университета (това преди да ме уволнят), но също и друг един, по-малко афиширан факт, а именно, че разликата в годините между нас и гаджетата ни е двайсет. Само че при нея е плюс двайсет, а при мен  -  минус двайсет. Това, предполагам, ни поставя в една и съща графа, която спокойно може да носи табелката „Жени с проблеми“. Девойката се казва Златина, на 25 е, псува като сръбски каруцар, и е такава пияница, каквато аз само мога да си мечтая да стана един ден като порасна.

Другата ми нова приятелка се казва Паломита и е на 27. Има лице като от картина на Владимир Димитров- Майстора и цици по шест кубика всяка. Тя е хубава, мила, забавна и може да реши ЦЯЛАТА кръстословица в съботния „24 часа“! Освен това упражнява най-благородната професия на света – тази на бармана. А ако един човек е в състояние да вдъхне живот на всяка една стъклена чаша като я превърне от най-обикновен празен съд в рог на изобилието от малцово естество, значи той не е просто обикновен човек – той е избран от Господ да изпълнява свещена мисия тук, на Земята. Поне така аз мисля…

Преди една година Паломита, като хиляди други български студенти, подгонени от нуждата и кариесите, които не могат да си позволят да оправят, заминава за Шотландия, за да работи … нещо на най-ниската възможна надница.  През деня Паломита разтребва маси, бере ягоди или черници, или наглежда тригодишното изчадие на име Иън да не си строши главата от катерушката в парка. Вечер обаче, преди да припадне от умора в леглото с раздръндана пружина в евтината квартира, си позволява да изпие по една-две бири в някоя кръчма. Веднъж, тъкмо докато се опитва да привлече вниманието на бармана в кръчмата „Главата на Кралица Мери“, един солидно пораснал на ръст  и бицепси чернокож американец, който е в града за сватбата на “his homie girl“ (демек приятелка, която никога не е оправял), е приковал поглед в грамадния й балкон, пльоснат щедро върху бар-плота. Предвид другите й, не толкова очевидни като циците, качества, а именно бъбривост и дружелюбност, тя моментално откликва на поканата за питие от негова страна. Двамата осъществяват контакт, който обаче до края на престоя на сватбарчето (името му, между другото,  е Невил) в Шотландия, така и не прераства в полов. Въпреки че двамата прекарват по-малко от 14 часа заедно, и всичките извън неговия хотел, както и извън долнопробната, нискобюджетна квартира на Паломита, става ясно, че една любов е родена и единствената пречка тя да бъде консумирана и претворена в съюз пред Бог и пред хората, е фактът, че на Паоломита  й трябва виза, за да замине за Америка.

През следващите няколко месеца, след 187 изпратени песни с любовно съдържание и много безсънни нощи, преминали в чатене между спалнята на Паломита и терариума в Лос Анджелис, който Невил използа за развъдник на екзотични домашни любимци, в началото на февруари Паломита  се оказва страшно влюбена. Главата й почти е отвинтена от романтични мечти за това как ще се омъжи на брега на Тихия океан в рокля от тафта и коприна и с деколте, от което дискретно извират като  водопади големите й цици. А в топлата калифорнийска нощ белите зъби на иначе невидимия за невъоръженото човешко око жених проблясват на фона на оскъдната светлина от градинските фенери и запалените фасове на гостите, а издутината в  панталоните на костюма му обещава незабравими мигове, които австралийската полу-гей група Savage Garden описаха символично в хита си 1996-та по следния начин „Ще те откарам до Луната и обратно, ако бъдеш моята любима“.

И понеже Паломита е сексуално активна млада жена, която с удоволствие би се возила на всякакви превозни средства, но понастоящем с нетърпение очаква да яхне черната совалка, изстреляна от Кейп Канаверал, тя решава да действа като всеки трети средностатистически български студент и да кандидатства за виза J1. Понеже това за момента е единственият й шанс да се събере с любимия.  

- Вуче, на интервю съм в американското посолство другия понеделник! – изписка тя, щом ме видя да прекрачвам прага на заведението един ранен следобед преди няколко седмици. Аз се настаних на един от високите столове край бара и казах:

- Сипи ми една блага ракия по случая! А ако не сте заредили, дай ми един Грантс.

- Ще дойдеш ли на сватба в LA?

- Във вторник ли? Не съм свободна.

- Не бе, по-нататък. Когато Невил ми поиска официално ръката и прочее.

- Добре.

- Супер! Понеже едва ли много от българските ми роднини и приятели ще могат да си позволят да летят до САЩ за една сватба, така че ще се радвам на всеки един познат, който ще ме гледа как вървя към олтара. Ти нали имаше виза?

- Да, десетгодишна. Аааа….шаферка ли ще съм?

- Естествено!

- С рокля?

- Най-вероятно.

- Розова?

Като всеки добър барман, който знае наизуст предпочитанията на редовните си клиенти, Паломита прецени по дипломатически непогрешим начин конкретната ситуация и даде възможно най-верния отговор:

- Не-е-е, ти може и да си облечеш нещо черно.

- Ill drink to that! – отвърнах аз и вдигнах чашата си за поздрав.  

Разбирате ли, когато бъдещето на една романтична любовна връзка е толкова прецизно разграфено във времето и въпреки утежняващите обстоятелства (той е черен, тя е бяла, той е американец, тя е българка, той има игуана, тя – котка, той вярва в Исус, тя – в силата на агнешките дреболийки и пицата с четири вида сирене), тази любов е на път да се осъществи, човек няма как да не иска да размаже от бой служителката в американското посолство, която с равен глас съобщава през бронебойното стъкло, безопасно отделящо я от кандидата за виза, че…

- For now, we cannot grant you a permit for entry to the territory of the United States!

И въпреки че точно тези думи чу през оная фатален понеделник нашата героиня Паломита, тя не се отчая ни най-малко, ами напротив – реши, че с още по-голямо настървение ще се бори за правото си един ден да се озове в прегръдките на Невил под ярките звезди на калифорнийското небе. В сватбена рокля, то се знае.

А оттук започва и моята нерегламентирана дейност като лайф коуч[1].



[1] Или life coach (англ) буквално означава „треньор за живота“. Лайф коуч специалистът помага на хората да открият липсващото звено в развитието си, мотивира ги да се изправят срещу страховете си и им дава сила да продължат напред.

 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684694
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031