Прочетен: 2449 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2016 21:55
Пиенето у нас, т.е. на територията на Република България, като че ли ни се получава малко по-добре най-вече от гледна точка на седмичния бюджет. Иначе по отношение на забавлението, не става! Първо, защото ние с W.W. сме пияници-естети и не обичаме да употребяваме в барове, в които мъжката клиентелата се състои изключително от безделници, чиито нива на тестостерон са толкова високи, че ако не се бръснат на всеки 12 часа, се покриват с козина като орангутани, а женската прилича на реквизит от кулинарно ТВ шоу – кифли, пуйки и краставици с водно съдържание 95 процента.
Второ, в родните питейни заведения много често правилото, че клиентът винаги има право, не важи. Дори в любимия ни бар, в който даже са кръстили две питиета на мое име („Зимно Вуче“ и „Пролетно Вуче“), собственикът е толкова дръпнат, че забранява на клиентите да ядат семки дори на масите отвън. Хляб от лимец и бейби моркови могло, обаче семки – не. Било селско и разваляло грууви атмосферата и цялостната концепция на бара! Неговите безумни правила за поведение толкова ме дразнят понякога, че съм решила да му предложа да сложи на входа табелка със следния надпис на български, английски, димотикѝ[1] и руски[2]: „Дотук с вестник „Струма“, слънчогледови семки и кучета-водачи!“
Много обичаме да си купим бутилка водка или уиски, както и бутилка шардоне (за разредител!) и да си поканим гости. Така де, в домашна обстановка нито трябва да даваш по 50 стотинки бакшиш за всеки шот от 40 грама, нито някой ще ти направи забележка, че люпиш семки. Или ядеш спагети с пръсти.
Обикновено се обаждаме на Хесус, коафьора с фосфоресциращите маратонките, перата в гъза и френското „р“. В повечето случаи ни идва на гости веднага след като е ходил на фитнес и тогава е особено съвестен по отношение на приеманите калории под формата на алкохол. Пийва не повече от чаша-две просеко. Обаче ние с W.W. не можем да оставим тая работа току-така. Предлага ме му трева. Хесус твърди, че отдавна е отказал тревата, обаче когато все пак реши да си дръпне от нашата (за да не ни обиди, предполагам), изведнъж се превръща от много VIP в крайно ВИП[3].
Когато Хесус не е на линия, понеже или курварства по алтернативните заведения в София или лекува махмурлук и/или любовна мъка с мурсалски чай у дома си, пращаме месидж на Кака Маре. Всъщност нея не се налага дълго да я уговаря човек, понеже където и да се намира, тя си слага летящите кубинка и пристига със скоростта на светлината. Кака много обича водчица и ако е във форма, сама си изпива между 400 и 500 мл на едно сядане. W.W. често се оплаква, че не може да й насмогне – тъкмо си е запалил цигара и Кака разклаща под носа му празната си чаша, казвайки с уважително-умоляващ тон:
- Душа-а-а-а, ще идеш ли да ми забъркаш едно котейлче със спрайт?
Всъщност въпросителният знак в края на това изречение е излишен, понеже това не е въпрос. И ние го знаем.
Всеки втори уикенд Калина е в града и тогава обикновено се събираме у нас в късния следобед и пием вино. Матинето, както може да предположите, не минава под лозунга „Ауу-ауу, сипи ми само два пръста, Вуче, много благодаря, че по-късно ще работя с тежки машини, а и не искам утре да се събудя с торбички под очите“. Амбициите на Калина са по-скоро в диапазона на: „Вуче, само допивам бутилката и повече не, понеже към девет ще излизам с едни приятелки и смятам да изпия няколко ромчета с ктла.“
„Ромчетата с ктла“ обикновено са между седем и девет на брой. Така че най-малкото, на което може да се надява Калина, е да се събуди в неделя сутринта САМО с торбички под очите!
Изводът от цялата тая работа с пиенето вкъщи е, че човек никога не може да бъде максимално подготвен, когато има за приятели такива като нашите.
[1] Този e заради нароилите се напоследък гръцки студенти в града.
[2] А този пък заради студентите от бившите съветски републики от средноазиатския регион, които учат в Американския университет, и не знаят английски.
[3] Видимо Изперкал Педал
