След като хубаво ни раздрусаха турбуленциите на нашата иди-ми-дойди-ми връзка през първите шест месеца на миналата година, и след като мен почти ме изнасили куче в Гърция, а W.W. си пусна по-дълга коса от моята, отношенията ни навлязоха в по-спокойни води напоследък.

През есента поживях няколко седмици в Копенхаген. Мисията ми беше да проверя да не би датското правителство нещо да е изпуснало положението на страната от ръце по отношение кризата с незаконните емигранти, а и да разузная „има и купо-о-о-о-н“ (понеже за работа като за такъв висококвалифициран мързел като мен, който през последните години е упражнявал крайно недоходоносна, за да не кажа, направо дебилна професия, и дума не може да става!) Велосипед не подкарах (а това е основното превозно средство в датската столица и съответно основният рисков фактор на пътя), но затова пък прекарах много и приятни часове в състояние на dolce-far-niente, което включваше обикаляне на барове и пазари за прясна риба, ходене на кино, както и разходки между Норебрьо Сташон[1] и Стрьогет[2]. През последната седмица от престоя ми в датската столица дойде и W.W. Понеже преди това беше прекарал една седмица с приятели в Истанбул и долетя направо оттам, чистите дрехи му бяха свършили, така че първият си ден в Копенхаген го прекара, облечен в дънки на голо. Отведох го на пристанището от всички пощенски картички Nyhavn и пихме вино. Отведох го в свободната република Кристияния[3] и пихме вино и водка. Отведох го в гей-бар „Оскар“  и пихме коктейли. Отведох го в един клуб на Студентската улица[4], в който барманите бяха облечени като надзиратели в затвора, и пихме… ами тогава май пихме кой каквото ни почерпи, не помня точно. Когато го попитах какво мисли за града и „има ли той почва в мечтите и плановете ни”, той си запали цигарка на терасата с изглед към перфектно оформената тревна площ в междублоковото пространство, и каза, издишайки дима след първата дръпка:

- Тия пък тука верно живеят сто години! Да вземем и ние да опитаме…

Тогава беше решено, че we will be back. И не непременно ще приличаме на Арнолд Шварценегер, който изрече култовата фраза за първи път през 1984 година – първо защото аз знам повече думи на английски от него, и второ, защото мускулатурата на  W.W. все пак му позволява да влезе в костюм с нормална кройка.

После, за Нова година, заминахме за Лондон. Аз се дърпах, понеже това не ми е мечтана дестинация и предчувствах, че ще се разочаровам, но W.W. настояваше да идем  - не му се стояло в София по празниците; искаше да види Биг Бен и да го сравни със своя Биг Дик. Така  че наехме квартира в Кемдън и отидохме.  Когато кацнахме на летището в Лутън и двамата не бяхме във форма, меко казано – W.W. още го държеше надрусването с един домашно приготвен кекс с канабис, който изяде  за закуска в таксито на път за летището сутринта, а аз се насвятках с бяло вино по време на полета и когато дойде редът ни на паспортния контрол, аз самата не можах да се разпозная на снимката в паспорта. А иначе какво толкова да му гледаме на Лондон през зимата (а също и през всеки друг сезон!). Верно, видяхме някой и друг мост с историческа значимост и даже Бъкингамския дворец отдалече, обаче Кралицата не ни покани на чай и сладки. Обаче аз някак почувствах облекчение поради този факт, понеже много се съмнявах, че по време на едно подобно височайшо посещение щеше да бъде уместно да поискам да ми сипят 50 грама коняк в чая…

През седмицата, прекарана в Лондон, ни наваля обилно количество дъжд, изядохме 15 килограма fish&chips в различни разфасовки и на различни цени, изгледахме две-три травеститски шоу-програми в барове в Сохо, изпихме количество алкохол, с парите за който спокойно можехме да си купим мезонет в Драгалевци, и с радост за пореден път установихме, че хората, с които се запознаваме по кръчмите, ни считат за симпатична и приятна двойка, понеже, разбира се, и идея си нямат, че всъщност ние сме българските Бела Суон и Едуард Кълън. Само дето в нашия сценарий и Бела е вампир, при това по-кръвожадният от двамата, понеже пие само кръв с алкохолно съдържание над два промила!

Когато на пети януари се прибрахме в подгизналата от киша и гниещи боклуци София, си отдъхнахме и двамата, след което безмълвно зачеркнахме Лондон от списъка „Градове, в които искаме да живеем (евентуално)“.

 

 

 

---

[1] Norrebrш Station е една от главните транспортни артерии в централен Копенхаген.

[2] Strшget е главната търговска улица в датската столица, която се счита и за най-дългата пешеходна улица в света – дължината й е 1,1 км като покрива периметъра от площада на кметството до Kongens Nytorv.

[3] Кристиания (Kristiania) представлява частично самоуправлявана, неофициална «държава в държавата», разположена в район Кристиансхавън на Копенхаген. Кристияния представлява квартал на Копенхаген, в който има само 2 входа, на които лежат големи скали, нееднократно отстранявани от правителството, но връщани обратно от жителите на района. Обитателите на Кристияния съблюдават собствени закони, независими от законите на Дания. Сред тях са: забрани на автомобилите, кражбите, тежките наркотици, огнестрелното оръжие и бронежилетките. Главната улица е „Пушер“ (Pusher Street). На нея се търгуват леки наркотици и е забранено да се фотографира.

[4] Studiestrжde е една от централните улици в Копенхаген; намира се в т.нар. Латински квартал на града и е популярна заради многобройните кафенета и антикварни магазинчета.

западна Европа и разбираш, че едно малко уиски (водка, ром и пр.) струва 5 евро! Под малко уиски тия галфони разбират един напръстник, съдържащ 20 грама. За да се напие човек, той трябва да хвърли към 200 евро. Затова всички кръчми в западна Европа са празни. А у нас се пукат по шевовете.

Поради упоменатите по- горе факти аз не вярвам на нито един ред в това писание...

...че НЕ сме харчили по 200 евро на вечер?!? Който имал - дал. И между другото, кръчмите са им толкова пълни, че понякога ми се е налагало да сядам в скута на някой стар пияница, понеже е нямало места :)

W.W. като го водиш из Европа и му плащаш ядене и пиене, плащаш ли му и да те ебе?
Питам, защото ако не плащаш, едва ли някой толкова си го е намразил.

Какво богатство на ума,
каква широта на мисълта!
О, да бих имала твоите възможности .....

нск

че, и клакъори се намират..
Упази Боже! / дето писал оня куку Куш

с един куршум, два заека
ама се хвана каката вуче
..лебедке,тук не е Читалището на Смядово.
пардоне муа...

Пишещите, освен многото други качества,
имат необходимост от муза.
Която е особено важна за писането.
Непишещите няма как да знаят това.
Затова пишещите я търсят.
За да могат да пишат
и създават забавление за четящите.
Поради което аз прощавам някои неща
на пишещите, защото те работят за мен.
Между другото завчера ходих в библиотеката
и един час четох том І на една известна персона.
Е, не. Екскюзе моа.