Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2016 11:38 - Вучето отива да й гледат на кафе
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2092 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 14.03.2016 19:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В петък вечерта се понапихме на рождения ден на Кака Марето (мъжът й, Черния рицар, седеше в ъгъла на бара и наблюдаваше толкова зорко всички ни да не би някой случайно да си помисли да се забавлява, че на човек не му оставаше нищо друго освен да поръчва на барманката питие след питие и да си ги пие кротко, без да допуска претенцията, че иска да свали сутиена на жена му, да проличава в погледа му). И после, докато се изпращахме по такситата и се уважавахме, случайно стана дума, че Калина, другата ми най-добра приятелка след Кака, заедно със сестра й и един оплешивяващ неосъзнат хомосексуален библиотекар – колега на Кака имат намерение да другия ден да посетят известната в нашия град гледарица на кафе и чешмяна вода леля Знайка. „О-о-о, ама веднага ме пишете и мен!“, възкликнах аз на пияна глава. Not that I REALLY meant it, обаче те наистина взели, че ме „записали“.

Минаваше десет и половина на другата сутрин, а ситуацията в дома на Вучето беше следната – гъз се вдига, глава се не вдига! В крайна сметка когато котката Базука започна да напомня за неодовлетворените си биологични нужди като виеше като върколак и се блъскаше във вратата на спалнята ми като кечист, главата се наложи да  последва гъза и с голямо неудовлетворение напуснах леглото.

Още не си бях сипала кафе, когато Калина ми се обади, за да ми напомни за ангажимента ни. Абе какъв ангажимент, да го еба?! Още не съм ходила по голяма нужда, не съм си изскубала веждите  – не мога просто да скоча в едно такси и да се явя пред леля ти Знайка във вид, който ме доближава визуално по-скоро до бушмените, отколкото до бялата раса.

– Айде, айде, не се втелявай! – тонът на Калина беше непоколебим и силно мотивиращ. – Жената гледа в склад към хранителен магазин – да не мислиш, че ще й пука дали с фон-дьо-тен на Dior!

Е при това положение, да, можеше да мина и без процедурата с веждите.

Вижте, ще съм откровена. Мислех, че мога да пожертвам съботния си махмурлук, за да отида при прочутата гледарица от крайните квартали, само за да мога после да се подигравам на цялата бутафория и да набера достатъчно материал за следващия си блог постинг. Така де – целта оправдава средствата… Но както обикновено се получава – отиваш за риба и хващаш рак. Не само че не получих материал, за да се присмея на допълнителния занаят на леля Знайка, ситуиран очевидно в сивия сектор (макар че тя ни посрещна по червената си престилка на редовна продавачка в магазин, където й се случва да разфасова телешки плешки), ами с провиденческите си думи успя да постигне двоен ефект: хем отрезнях, хем се вцепених! Малката женица с мазна коса, тяло на амеба и трисантиметрова цепка между предните зъби настани нас с Калина на две пластмасови оранжеви табуретки, покрити с вестници, а самата тя се разположи на обичайното си „работно място“ зад едно отдавна окуцяло с две от крачетата си паянтово бюро, на което бяха наредени 29 пластмасови бутилки с вода, донесена от различни манастири в България и Гърция, няколко икони на светци, за които твърдеше, че й говорят, докато е в сеанс, листове амбалажна хартия, върху които записваше имената и датата на раждане на клиентите, и какви ли още не боклуци и джунджурии. В склада беше ужасяващо студено и аз  още на десетата минута съжалих, че в мрачния и дъждовен съботен ден бях решила да се накипря само с къса черна рокля под коженото яке. Като че ли на светците им беше на оная работа как съм облечена. Важното в случая беше, че ме пазят, бдят над мене, както каза гледачката. И така било винаги – от деня на раждането ми, казвали цифрите и фигурките в чашата ми от кафе.
image

Леля Знайка разказа с подробности моменти от живота на родителите ми през 50-те години; видя някакви змии, жаби и гущери, загнездели се под формата на потомствена семейна магия в основите на семейната ни къща в едно кюстендилско село, позна, че сестра ми живее в чужбина, колко езика знам, колко висши образования имам, а освен това описа W.W. толкова добре, че за момент се почудих дали тя, да му еба мамата, не ходи с него и двамата вече две години и половина ме лъжотат и ми гледат сеира. Обаче бях готова да й простя за W.W., понеже ми предрече всичко най-най хубаво за близкото бъдеще, от което, разбира се, няма как да се оплаквам. Тоест, ако със сигурност ще се къпя във вана, пълна с бадемово мляко, докато  пия Moлt et Chandon направо от бутилката, a пред погледа ми напереният ми столичен адвокат, облечен само по черна тога, шиба с върбова клонка по голия задник некадърната юрист-консултка на университета, от който ме уволниха преди осем месеца, бих ли могла да имам каквито и да е възражения, че вися от един час в мръсен склад, студен като морга, в компанията на най-добрата си приятелка и на една мила женица, която води въображаеми разговори със Свети Николай? Of course not!

Леля Знайка ми върза на лявата китка червено канапче, което отряза от чиле прежда, докарано, според думите й, от самия Слави Трифонов от манастира в Атон.  Свят конец значи! Даде ми друго капаче да си го сложа в портмонето. И още едно – за под възглавницата, на която спя.

 Колкото и да не вярвам в такива неща – Кабала, йога, извънземни, живот след смъртта, смърт по време на преяждане, съвкупление с коне под звуците на „Либертанго“ в изпълнение на Васко Василев, кацането на „Аполо“ на Луната, непорочното зачатие, при което се е родило първото дете на Марк Зукербър и пр. – все пак…все пак някъде дълбоко в мен в този дъждовен съботен следобед една малка искра надежда пламна и се разгоря. Надежда, че на тоя свят има неща, които може и да не са обозрими с наличните ни сетива и за които няма научно обяснение в нито един учебник, енциклопедия, легитимен или нелигитмен интернет сайт, но въпреки това те се случват. И понякога даже те правят неимоверно щастлив.

 




Гласувай:
6



1. milady - вуче ма, пак добре дошла...
14.03.2016 12:42
нъл знайш путемата...
невероятните изгъзици
се обясняват с ..
изгъзени невероятности...
на хаир да ее ..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684656
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031