В днешния свят на безумна конкуренция на бицепси, трицепси, силиконови филъри и оперативно оформени във формата на напъпила лилия срамни устни човек не може да си позволи да мързелува по седем дни в седмицата. Особено хора като мен, които от осем месеца вече са безработни, но въпреки това продължават да поддържат сравнително луксозен начин на живот, благодарение на финансови постъпления от чужбина. Не от продажба на човешки органи или проституция – отдавна вече не се занимавам с такива неща… Тоест откакто не ми върнаха една предрусала курва - бременна с близнаци и без половин черен дроб.

Та мисълта ми е, че ако човек не иска да се превърне в баба си (или още по-лошо – в бабата на Ози Озбърн) още на 42-годишна възраст, е добре да се погрижи за формата си.  Аз, както се разбра от предишния пост, не мога да тренирам пълноценно във фитнеса – да разтягам мускули в клинчета на Адидас от неопренова материя на тренажора като се преструвам, че тичам по горска пътека сред опияняващия мирис на папрат – понеже нали съм почти инвалид. Нито пък ми идва отвътре да въртя педалите на велоаргометъра в разстояние на 45 минути, без да напредна и с два сантиметра! Е какъв е смисълът, ебаси! Аз ако реално се спусна на едно детско колело, купено от Метро,  без скорости, само с контра, за това време ще стигна от нас до Петрич. И оттам ще си купя еко марихуана! Така де – да се знае защо съм въртяла педалите толкова време! А във фитнеса – какво? Търчиш, бъхтиш, дигаш гирички и накрая даже никой не ти ръкопляска. Мани го това.

Затова аз ходя на плуване.

Специалистите казват, че това е възможно най-ефективният вид физическа дейност за цялостно укрепване и трениране на тялото. Нямало мускул, който да не участва активно в процеса! От личен опит бих казала, че пръстеновидните мускули около сфинктерът може би са в относителен покой, но май това няма защо да го споменавам.

Разбира се, аз съм човек, който не би отишъл във ВСЕКИ обществен басейн, за да практикува любимия си рекреативен спорт. Затова аз пътувам всяка седмица по два-три пъти с такси до един четиризвезден хотел, разположен в крайните квартали на града, който разполага с доста сносен спа център и прилежащ към него басейн с неолимпийски размер. Всъщност размерите даже не са и наполовина олимпийски. Обаче масажистите към комплекса приличат на млади гръцки олимпийци. Така че едното компенсира другото.

Всички служители ме познават; имат ме за свой човек един вид и това най-вероятно се дължи на факта, че съм си оставила в съблекалнята едни оранжеви джапанки, които никой от гостите на хотела още не е откраднал, понеже са детски номер. Освен това знам къде държат чистите кърпи – в една от залите за масаж. И когато отивам там да си взема кърпа и заварвам някой 18-годишен футболист от младежката гарнитура на столичен отбор да бъде масажиран само по миниатюрен слип, винаги си казвам, че парите, които плащам, определено си заслужават.

През някои от делничните дни се засичам с един мъжага с провиснал над банските корем и масивна татуировка на дясното рамо. Пичът плува по един час без прекъсване. Викам си, „Wow, как може бе!“ Аз правя по три дължини и сърцето ми ще изскочи. А той… за един час сигурно изминава разстоянието от Гибралтар до Малага. Плувайки! Добре де, ама пак е дебел. И това ми е утешението.

Почти винаги от тон-колоните звучи релаксираща lounge music. Но понякога пускат Селин Дион и човек няма как да не се замисли дали любовната му връзка в момента не върви към провал. И дали изобщо някога е бил щастлив. И дали изобщо си заслужава да се живее без любов в тоя шибан свят, в който всичките му приятели са женени, а тези, които не са, приличат на герои от романите на Виктор Юго -  с гърбици и посивяла кожа на лицето. Затова си нося книга. Да се разсейвам, докато, между плуването и сауната, си почивам върху нагряващите се шезлонги. А ако нямам книга под ръка, разлиствам списание „Ловец“, за което отдавана се чудя как е попаднало в спа-центъра наред с далеч по-релевантни издания като My Story, Cosmopolitan и Vogue.  Но пък от друга страна никога не се знае кога ще ти потрябва информация за това как се отстрелва глиган през декември в Унгария…

Динамиката между служителите в спа центъра е много интересна. Понякога заварвам масажистките да се хвърлят със сърцераздирателен ентусиазъм в прегръдките на чистачките. Друг път, докато се преобличам в съблекалнята, подслушвам разговори, които никое човешко ухо не бива да чува. Разговори, които се въртят върху изразходвано обедно меню. Виктор, момчето с рижата коса и приятното отношение към клиентките на хотела, които имат fat body index под 25, почти се разплаква всеки път, щом научава, че не е останал тас кебап или мусака. В такива моменти направо ми иде да си изсуша на две-на три косата, да изляза с широко разперени ръце (за прегръдка!) от съблекалнята и да му предложа да го отведа на късен обяд със свински ребра или нещо, което…. което хората от списание „Ловец“ знаят как да приготвят на скара така, че кръвта по кокъла да няма значение и да изглежда като ефект от холивудски филм за вампири. Или върколаци. Виктор като нищо може да се окаже teen woolf!

В крайна сметка бих могла да кажа, че цялостното преживяване в басейна не е за изпускане. Но, разбира се, 99 процента от вас го пропускат по една основна причина -  работят! Знам, че трябва да се работи, за да се поддържа някакъв сносен индекс на ВБП на бедната ни държавица… Но вижте, нека ви кажа нещо – след като отрезнях днес за около половин час, си направих труда да сравня българския вътрешен брутен продукт на глава от населението с този на другите държави членки на ЕС. И познайте какво! Толкова сме зле и толкова назад в тази класация[1], че просто няма смисъл който и да е от нас… пардон, от вас!  да ходи на работа. Така че още утре ви искам по бански и с бразилска коламаска на басейна.

ОК?

[1] Само за справка -  през 2015 г. БВП на България на глава от населението е бил 5 500. Хайде да не ни засрамвам с този на Германия и на Дания, обаче този на Латвия е бил… 10 800!