Реших, че след като това са първите постове през 2016-та, значи мога да си позволя да експериментирам с формата на личния си блог. И тъй като, въпреки че съм грамотна по отношение на съвременните технологии, все пак малко или много си оставам old school що се отнася до писането, ми се стори добра идея, че мога да комбинирам и двете от време на време. От 1984 година, когато бях на десет, до ден днешен си водя дневник. Имам изписани над 180 тетрадки, които грижливо съм картотекирала и подредила по години в няколко шкафа. Моето мемоарно наследство за наследниците ми. (Които нямам.)
Днес представям на вниманието ви първия експериментален пост, имащ за цел да съчетае vintage традицията на ръкописния текст със стилистика на модерните онлайн дневници.
P.S. На тези от вас, които отдавна вече са отвикнали да четат ръкописни текстове и изпитват затруднения при разчитането на почерка ми, няма как да помогна. Имайте предвид, че този текст е писан в леглото, с тетрадка, подпряна на коленете, и с 150 грама иландско уиски, плискащо се в кръвоносната ми система!9 март
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...