Казват, че майката развива особено чувство на привързаност към детето си и през годините, особено ако връзката им се окаже силна, това чувство се интензифицира дотолкова, че започва да граничи с паранормалното. Примери за това колкото искате! А хората и филми са направили за силата на майчината любов. Майка повдигат каросерия на камион, за да освободи остатъците от трупа на прегазеното си хлапе. Друга майка усеща по вибриращите атомни частици във въздуха, че синът й, който учи в колеж на 2000 км разстояние, е предрусал с кофти хапчета и лежи в безсъзнание на пода в нечия стая в общежитието (а може би дори „вижда“ с третото си майчино око, че панталоните му са смъкнати до коленете, а съквартирантът му Боби се възползва от безпомощното му състояние. Пълен ужас!). Трета майка, иначе напълно неспособна да обезкости едно пиле или да свари яйце, понеже поддръжката на маникюра й струва 70 евро не седмица, успява да свали температурата на чедото си само като поставя длани върху горящото му личице.

Такива ми ти работи.

В моя филм обаче сценарият е съвсем различен. Не съм майка на дете в беда (както и на каквото и да е друго дете за ваше сведение), така че вероятно нито един експерт по паранормалното, ясновидец, екстрасенс, маг, и нито дори Отец Гелеменов са в състояние да обяснят защо при мен напоследък започнаха да се проявяват странни сили, които ме изстреляха на границата между зримото и незримото.

Предполагам, че всичко започна с поредното заминаване на W.W. за Америка. Това стана преди две седмици. Драмата не беше голяма, понеже, така както аз ги виждам нещата, хората в една връзка имат нужда от това да са разделени колкото е възможно по-често, като препоръчителната медикаментозна доза е по един-два на всеки шест месеца. Семейните терапевти наричат това „отдаване  на лично пространство, което индивидът да ползва за собствените си нужди, за да може да се чувства пълноценен както за себе си, така и за партньора си“. Аз обаче го наричам „лично време, прекарано колкото е възможно по-далеч от партньора, в което индивидът да може да се осере и омаже в собствените си лайна ефектно и ефективно, за може след това да си каже с облекчение: „И аз бях там, и аз правих това и вече знам какво е да се събудиш до момче, което предната вечер си смятал за момиче“.

И така. Заминава значи W.W. за Америка, за Ню Йорк – светът е в краката му, Статуята на свободата  с готовност си смъква горната част на хитона, за да му сервира коктейл Манхатън по цици, а като завали дъжд, капките не смеят и да си помислят да намокрят перфектната му прическа. Понеже W.W. е златно момче и когато се усмихне, дори уолстрийтските вълци започват да вият със завист към забулената в облаци пълна луна. (За Леонардо ди Каприо не съм сигурна, честно казано.)

За мен обаче W.W.  си е просто момчето, което знае, че трябва да отвори консервата с риба тон в другата стая, за да не дразни котката ми. Той е момчето, което не се обижда, когато му кажа, че кожената яка на якето му прилича на венериния хълм на Бионсе. Той ме изслушва, когато дори аз самата не мога да се чуя какво говоря, и който би изял шоколадова бонбона, дори да съм плюла върху нея. Ето такова момче е W.W.

И сигурно затова започваха да се случват странните неща – защото за мен той е специално момче, нещо като Малкия принц, само че без Розата и Лисицата.  И по-добре! Понеже рози не харесвам, а с лисицата няма да се оправим при положение, че имам вече един хищен домашен любимец.

Значи, както си седя, неочаквано започвам да си мисля за книга, мисля си за книга, мисля си за книга и когато образът вече е станал досадно натрапчив, телефонът ми пльоква и се получава следната снимка в whatsapp:

Книгата е “Събрани пиеси” на Артър Милър, том втори, но изобщо не се заблуждавам, че W.W. е прочел ТОЛКОВА страници от нея. И даже си мисля, че я е намерил на стола, забравена от предишния клиент. Предполагам, че просто е решил, че ще стане „an artsy as fuck“ picture – с капучиното и светлината, и атмосферата в кафенето Amy’s Bread между 46-та и 47-а улица. Толкова за интелектуалното пробуждане на W.W. Обаче моето есктрасенсно пробуждане тепърва започваше.

Лесно отново влязох във вече познатия режим на седем часа разлика, понеже при нас двамата разделението не се поражда от „личните конфликти, разликата в поколенията, любовта и омразата, политиката и икономиката, пропастта между богати и бедни“[1], както е в едноименния сериал, и единственият проблем винаги е бил да си нагласим биологичните часовници (моят, разбира се, закономерно се поддържа идеално смазан с помощта на отбрани, слабо охладени напитки). И въпреки това, колкото и да си нагласям биологичния часовник по нюйоркско време, червата ми винаги работят по българско. Затова, когато една вечер (вечер при мен) W.W. каза, че трябва да прекъснем разговора си за малко, понеже тъкмо е изпушил сутрешната си цигара и му е дошла музата да отиде до тоалетната, а аз почувствах необичайно вълнение в стомашната област, разбрах, че ИМА НЕЩО ГНИЛО в тая работа, което скоро е на път и да замирише. Разбирате ли, нямаше никакво обяснение на факта, че отново имах нужда да си изпразня червата, при това в абсолютно необичайно за мен време – 9p.m.!

Когато и двамата свършихме, то си беше като полов акт.

И това не беше отделен инцидент. Организмите ни се оказаха скачени съдове: когато на W.W. му се припушваше цигара, на мен ми се приискваше питие; когато на W.W. ми се прияждаше шоколадов пудинг, на мен пак ми се приискваше питие, а когато един ден предусетих, че W.W. аха-аха ще свърши в ръката си, на мен за пореден път ми се прииска да пийна. И тогава си казах: Ето на, това е то да се слееш с любимия във всяко едно отношение, независимо от разстоянието, което ви дели!

Затова моля, ако някой е в състояние да обясни тоя феномен, нещото, през което преминавам, тази метаморфоза на сетивата, моля, пишете! Или ми се обадете! Номерът ми не е импулсен, заклевам се!

А що се отнася до секса с негъра… Все още е мираж. Но просто не можах да устоя на импулса да привлека отново вниманието върху себе си, споменавайки го за втори път!

Can you blame me?!
___________________________
[1] Цитатът по повод сериала е заимстван от Wikipedia -  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0

много внимателно с негъра, за да няма след това реанимация, операция и пр.!

щом имаш нужда да ни подгряваш толкова дълго за съвокуплението с него. Вече се питам в какво ли е рекордът му?

като видя, ми се повръща. толкова селско е, че не знам накъде. хайде, вуче, по пътя!шоколадов бонбон.
казва се, шоколадов бонбон. шоколадов бонбон. шоколадов бонбон. капиш?

Експериментът ми се оказа сполучлив. Всички, коментирали по-горе, се хващат за едно-единствено изречение, което дори е нерелевантно към текста. Много интересно наистина! Мисля, че трябва да си населим родината с повече чернокожи бежанци/емигранти, какво ще кажете? А Румичка ще трябва да се научи да споделя шоколадовите си бонбони и с другите деца :)

провинциалистка си и не си виждала мъж от векове. и е време да се науяиш, че бонбон е м.р, ед. ч. бонбона е мечтата на селянките.

Мале, Руми, жива и здрава да си, че чак сега ми просветна! А аз се почудих защо така се стреснах днеска като се качих в едно такси, а то било, понеже мъж бил зад волана. И нали не съм виждала отдавна, та се поизплаших и се зачудих като какво ще е това нещо...

Не издържа и пак взе да кесиш тука. Защо не смееш да влезеш с истинското си аз? Сигурно Вучето те е отсвирила докато си се опитвал да я впечатлиш? Остаря и се изтърка, нещастнико, никоя вече не ти връзва.

П.С.
И аз наминах заради негъра:-))

Мерси, момчета,ама няма как да знам кой зад какъв псведоним се крие, понеже махленските клюки не ме вълнуват. Ама хич! А за оправдание на въпросната личност, ще кажа, че не се е опитвал даме "впечатли". Или поне аз не съм забелязала. Така че PEACE, everyone! A иначе за негъра...Сега съм си поръчала на W.W. да докара един. Дано не му го обмитят!

Дисхормоналният съсел е Маринчов патент.
W.W. да гледа някой по-дребен негър да ти донесе, защото митото е на сантиметри. Така и Апостолов ще е спокоен за здравето ти.:-)

За момент си помисих, че оргазмите ви са като скачени съдове. Вуче, 6 часа е разликата. Хамириканците минаха на лятното време преди 2 седмиции.

И не злоупотребявай с негаро, че ще стане като с овчарчето. Ще спиш ма никой нема да ти поверва.

Ko6, знам, че е 6 ч.,разбира се!/ Просто исках да направя препратка към сериала за по-голям драматизъм на внушениетп.