(Препоръчителен родителски контрол!)
Докато седите в някое кафене или в метрото, или на пейка в парка, или на което и да е друго обществено място и наблюдавате хората, мислите ли си изобщо какво се върти в главата им?  На мен тази игра ми харесва; понякога, когато съм  сама в някое заведение и не ми се чете нито вестник, нито книга, нито ми се зяпа FashionTV без звук, се опитвам да отгатна какво си мислят хората на съседните маси. Ако клиантелата се състои изключително от кифли с модни за сезона дрешки на ресни и широкополи шапки в стил Jlo, под които крият зле боядисани корени, разбира се, и дума не може да става за мислене. Но от време на време погледът ми се спира на някой дебелак, който тъжно поглъща нискокалорината си салата и тогава направо мога да чуя вътрешния му глас как крещи в главата ми: „Искам да умра, искам да умра, искам да умра! И да отслабна, Венета пак няма да бъде с мен, така че  защо, да му еба майката, се измъчвам с тая рукола?!“ Друг път засичам две жени с бебе по средата, цялото омазано с пюре, което на цвят прилича на собственото му лайно, и веднага ми хрумва, че това са мама, дете и сурогатна мама. Толкова е забавно наистина!

Обаче имам един приятел…беше ми студент до неотдавна, казва се Стан. При него се наблюдава клинична неконсистентност по отношение на взаимовръзката между външност, поведение и мисли. Защото скромната, ненатрапчива, почти мишковидна в сивотата и невзрачността си негова външност с нищо не подсказва размаха на неговата извратеност. Той е на 24, от извъредно добро семейство, с над средната интелигентност, с  психически отколонения в нормата, вегетарианец.  

Неговите истории буквално могат да сринат устоите на морала и психиката ви и да ви накарат да преоцените собствения си живот до този момент.

Когато за първи път ме шокира (лекичко) беше един следобед преди три години, споделяйки ми, че обича да пикае от прозореца на детската си стая, която се намира на деветия етаж в софийски блок, че има три тестиса (единият всъщност не е точно тестис, а доброкачествено образование, което той обаче любвеобилно е привикнал да обгрижва като трета топка) и че най-голямото му желание е да оправи делфин в „дупката за въздух“.

С течение на времето Стан се зариби сериозно по кака Мери Джейн и редовните му напушвания доведоха до нови висоти в експериментите, включващи полови органи от различен характер.

Ето един примерен разговор със Стан във Viber, който, както е видно от отсъствието на мои реплики, е по-скоро психеделичен монолог.

22:07 oh, mazalo

22:07 napushihme se kato goveda e edni priatelcheta

22:07 i kakvi idei samo mi rodi mozaka, da znaesh

22:07 predstavih si kak otvlicham malki dechica i im rezha pishkite

22:08 posle grimiram otrezanite pishki taka che da izglezhdat kato zheni

22:08 i nakraq gi zakacham s karfici na edna korkova daska

22:08 kato proivedenie na izkustvoto

Всъщност често историите на Стан включват негови „приятелчета“ или „дюдчета“[1], както го нарича.

-         -  Миналата година на морето, батенце, се напушваме на прасета с двама пича. Имаше там и една девойка, ама слаба ракия – никой май не искаше да я чука, та затова си я броихме като част от мъжката компания. И понеже не сме на себе си и се чудим къде да си ги заврем, аз предлагам да играем на една игра с изпразване.  Значи празним се поотделно в чашки, после смесваме семето и играем на „камък-ножица-хартия“ – който загуби, изпива коктейлчето на екс или поне го опитва, айде, че уж нали сме чак такива зверове. Вадим си ги и почваме да лъскаме, ама некакси колективният труд не ни се отдава – явно все пак не сме чак толко напушени, колкото си мислим, затова отиваме един по един в тоалетната и там се празним. Човече, като сложихме на масата трите чашки, нема как да ти опиша каква смрад се носеше от тия на другите двама пича. Значи това верно си зависи каква ти е спермата от това какво ядеш. А тия двамата се тъпчат с всякакви боклуци, само дето кравешки лайна не са яли, та затова семето им смърди така. А си представям какво е на вкус! Викам си „Еба си майката, дано на мен не ми се падне да я опитвам!“  

-         -  И какво стана?

-         -  Как бе, батенце, нали аз я измислих играта! Щеше да е ебати иронията, ако аз требваше да опитвам. Падна се на Жорката, който си е карък по принцип. И като лизна, извърте очите и възкликна: „Мале, как се прежалват тия женички като правят свирки, не знам!“

-        -   Алилуя!

Друг път Стан разказва за това как вече му е писнало да се занимава с разни „вървежни кифли“ и ще пробва с мъж да види как е от другата страна на дъгата.  А ако и там не му хареса, ще се върне към колекцията си от детски пениси.

И това преди да реши да пробва кокаин…

Та така… Седиш си в някое кафене и ти се струва, че всички хора, които спокойно си пият кафетата, разговарят или само зяпат Fashion TV без звук, са нормални хора с нормални мисли.  Сигурно това си мислите и за собственото си дете?

Прочетете отново този блог пост и тогава ми се обадете!

[1] От dude (англ) – приятел, пич