Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2015 10:02 - Вучето провежда образователен диалог на британски и банскалийски
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4263 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 27.01.2015 16:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Напоследък не ми се пише особено. По две причини: Първо, не ми плащат, за да го правя (иначе бих се напънала и всеки ден бих произвеждала по 1000-2000 вдъхновяващи думи, свързани в перфектен морфо-синтактичен унисон, който да кара  гениталиите дори на  боговете да потръпват от величествена възбуда от неземен характер). И второ, защото съм прекалено заета да се притеснявам и да се самосъжалявам (макар че, реално погледнато, можех да бъда къде-къде по-зле; примерно да съм Николета Лозанова и да… абе, дори само да бях нея, без дори да има нужда да си отвраям кра.. устата, а камо ли да се появявам в национален ефир, за да говоря за МНОГО ВАЖНИ СВЕТСКИ СЪБИТИЯ).

Обаче днес един непринуден разговор в любимата ми кръчма, която посещавам в следобедните часове, когато на практика няма никой освен един дядо с два бастуна и един „бастун“, подстриган на черта, който постоянно е пиян и говори с френско „р“, ме накара да се усмихна наум и да  пожелая да пиша. 

Ясно ви е навярно, че емигрантската вълна от България към Света не е стихнала ни най-малко впреки уж оптимистичните статистики от последните две години, които се опитват да мотивират все по-олигофренясалите ни зрелостници да не напускат държавата, а да останат тук, да живеят от пенсиите на бабите си и да пият кафета по четиринайсет часа на ден. Обаче процентът на тези на възраст 18-28, които искат да отлетят от родното гнездо и после, вече закотвени в Чикаго, Мелбърн или Барселона, да реват де що чуят „Облаче ле бяло“ или видят намусената мутра на Кубрат Пулев (преди да е сплескана на пица, разбира се), все още е стабилно висок.

Барманката Райна в кръчмата The Rock е на 26 и е от Банско. Видът й се вписва чудесно в стилистиката и историческите превъплащения на бара, в който работи, обаче има едно нещо, което определено си остава притеснително. Начинът по който говори английски. Или по-точно по който не говори английски. Разбира се, това нямаше да е проблем, имайки предвид факта, че живеем в страна, в която махането на окосмението под мишниците, спазването правилата за движение по пътищата (както и всички други закони всъщност) и владеенето на чужд език е само препоръчително. Обаче в нейния случай си е направо катастрофално.

-          С гаджето ми на 6-ти заминаваме за Лондон. Един познат ще ни уреди на работа там.

-          Аха! – кимнах разбиращо, опитвайки си да си придам физиономията на мъдрия Йода, което по принцип не е съвсем трудно, понеже аз по принцип си приличам на него. Само дето не съм толкова зеленишкава…

-          Откога го отлагам това ебаси! И трябваше да стана на 26, за да ми дойде акълът , - продължи да бърбори Райна, явно понеже беше както превъзбудена, така и притеснена от наближаващите съдбоносни събития. – Като бех в пети клас, майка ми плащаше за уроци по английски и аз си учех чудесно, ама после ме хвана пубертетът и се изпущих.

-          Тоест?

-          Еми пубертет! Полудех, бе човек! Почнах да бачкам на 15.

-          И сега какво? Как сме с английския?

-          Ужас! Нищо не знам.

-          Да те пробвам ли? – реших, че малко благотворителност от моя страна в този студен януарски следобед няма да навреди на кармата ми, а даже напротив.

-          Не! – почти изпища Райна и започна ожесточено да бърше една чаша, която вече беше толкова чиста и даже стерилна, че в нея можеха да се отглеждат дрожди от нов генетично мутирал вид.

-          No, come on, love, lets try! Let’s pretend that you are about to order a sandwich,  – превключих услужливо на моя изряден британски английски, който можете да чуете само по BBC London и ако евентуално Кралицата ви покани на чай в Бъкингамския дворец. – Imagine I am your waitress. What would you say to me?

Последваха десет смущаващи секунди тишина, през които Райна беше замръзнала в напрегната поза, със затаен дъх.  И чак на единайстата секунда издиша:

-          Шо?

-          Требва да ми кажеш какво искаш да поръчаш. Например…знам ли…сандвич с… с какво искаш?

-          Е с к‘вото и да искам, на английски знам само ham и yellow cheese.

-          Ми поръчай ми де, айде! Well? What’s gonna be, madam?

-          Ама на мен не ми се яде сандвич с шунка и кашкавал.

-          Ох, ма Райна, не е като НАИСТИНА да ти донеса сандвич с шунка и кашкавал!! Just say it.

-          Да бе, добре. Ок. Значи…One sandwich with ham and yellow cheese, please!

-          And something to drink?

-          Е сега и пиене ли да си порчъвам?

-          Ми налага се.

-          Ок. Water.

-          Fizzy or still?

-          Не‘кви марки ли са т‘ва? Като Горна баня и Девин?

-          Не. Газирана или обикновена?

-          А-а-а, е обикновена искам.

-          Ми кажи го де.

-          О-БИК-НО-ВЕ-НА!

-          На английски!

-          Забравих как беше.

-          Still.

-          Е те това!

Отпих от коняка си и малко помълчахме. Имах намерение да си почета известно време от книгата, която си носех, но Райна, вече набрала инерция, очевидно нямаше намерение да остави темата да се „разсъхне“. И реши да ми сподели една от най-съкровено пазените си тайни. (Явно в нашия случай не пияният клиент си беше хванал бармана, за да му дърдори за проваления си живот, както обикновено се случва във филмите…и живота де).

-          Виж сега, Мая, значи на мен в английския най ми е трудно да запомня „той“.

-          В смисъл?

-          Ами да кажа, например, „Той се казва Васко“.

-          И защо така? – проявих любезен интерес към лингвистичния й дефект, въпреки че в конкретния момент интересът ми към романа на Нейтън Файлър беше съществено по-задълбочен.  – „Hee едносрична дума все пак. Би трябвало лесно да се помни.

-          Да ама в момента, в който искам да кажа “he”,  и моментално на устата ми идва да кажа „он“.

                                                                                                                                                                         

И така, уважаеми поданици на Елизабет Втора, очаквайте в най-скоро време новата вълна от високо-квалифицирани във всички области на живота български емигранти, които освен с чар, трудолюбие и интелект, ще допринесат към вашата многовековна култура и с богатия си и многообразен лингвистичен потенциал.

 

 Он така кажал, он онака… И те те така…по пате, по пате… та чак до края на светт.

В случая – до Лондон.

 




Гласувай:
5



1. blackpredator - цъ, цъ
27.01.2015 14:49
както ги размахваш yours инглиш и норвежки, ако беше фуй/два/, бахти мандахерценето щеше да падне. ;))
цитирай
2. blackpredator - хъхъ
27.01.2015 17:27
анонимен написа:
Формата "yourS" в случая е недопустима, понеже тя не приема пряко допълнение, а се използва самостоятелно, за да денотира вече предварително известни номинативни конструкции :)

моят инглиш не е по бански, а по русински :))

и в тонът на коментара ми, yourS по русински, в банския смисъл иде притежателното местоимение "твоите". :)
цитирай
3. ko642 - Ако се научи нейно величество, к...
27.01.2015 21:41
Ако се научи нейно величество, какви усилия полагаш да облагородиш матр'яла засилил са към кралството, ще те направи рицарка :)


цитирай
4. vukovska - Малиии, Кош, дано!! Стискай палци! ...
27.01.2015 22:33
Малиии, Кош, дано!! Стискай палци! Ного искам да съм рицарка като Сър Антъни Хопкинс, примерно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684775
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031