В Ботевградско не могли да намерят кръста, след като попът го хвърлил в реката на Йордановден и затова вече втори ден го търсят с багер.

Плаках на тая новина.

Изгледах преди лягане един епизод от сериала Bad Judge, в който „лошата съдийка“ се напива с бира, ром и джин едновременно на едно следобедно парти край басейн и когато се прибира у дома си пияна-заляна, заварва наскоро разведената си приятелка-зъболекарка да се сaпунисва във ваната й и да се жалва, че бившият й съпруг й липсва.

Плаках на тая сцена.

Отидохме със сестра ми и Тилко Канаферов на гости у Човека-с-многото-татуировки-дето-бачка-в-Северна-Норвегия и, въпреки че ми падна дясната леща и ми беше толкова зле на стомаха заради менструалния цикъл, че не можах да изконсумирам повече от три пържени картофа, едно листо маруля, дванайсет грама печен лаврак и две чаши кисело домашно вино с три пръста утайка, което имаше вкус на жабуняк, се преструвах, че се забавлявам.  В десет часа започна дербито между Ювентус и Интер Милано. Никой от присъстващите не беше за Юве и затова логично иззлорадствахме, че торинците губеха през първите 45 минути. През второто полувреме обаче Мауро Икарди вкара изравнителен гол след грешка на Буфон и защитата.

Веднага след гола отидох да си сменя превързката в тоалетната и плаках в продължение на около 30 секунди.

 Доктор Венци, любимият ми зъболекарът със сините очи, се надвеси над мен и започна да пили един от долните ми кътници с машинка, за която твърдеше, че струва почти колкото автомобила му. Защото имала и вградена лампичка. Нещо такова… не разбрах точно, понеже въпросната машинка ми влезе под венеца и устата ми се напълни с кръв.

Поплаках в асансьора между четвъртия етаж и партера.

Сънувах, че се поглеждам в огледалото за обратно виждане в едно такси и се виждам с коса до раменете (каквато не съм имала, откакто бях на 22!), а навън е някаква такава зелена пролет – точно както я показват по британските сериали по романи от викторианската епоха.  Само дето липсваха бели коне с развети гриви, жени с бонета и гевгири в скутовете, мъже с решително издадени напред брадички и ловни соколи в небето над някое йоркширкско имение.

Малко преди да се събудя, още в просъница, две сълзи синхронно се стекоха по бузите ми.

Мамка му.

 Май съм в депресия.