Както се прибирахме вчера със сестра ми в късния следобед – с посинели от студа лица и разкрепостени след изпиването на няколко питиета умове и души – надникнах по навик в общата пощенска кутия на жилищния ни вход, където обикновено пускат телефонни сметки и брошури на големите търговски вериги. Този път обаче имаше една-единствена брошурка на дъното на кутията  - скромна и непритенциозна на вид.

Казах си: „Абе чакай да я видим каква ще да е тая тайна!“

Взех брошурата  с два пръсти все едно се докосвам до опикана салфетка, приближих я до очите си и зачетох.

„Заклевам се в живота Си – казва Господ – не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивия от пътя си и да живее. Върнете се от лошите си пътища, защото ще умрете…“

Сериозно ли това? Как да го тълкувам? Ако не повърна веднага бушмилса, дето изпих в бара, ще умра? Ако не престана да си представям как злоупотребявам сексуално с някой свой симпатичен студент, ще умра? Ако излъжа, че не мога да отида на работа, понеже съм на зъболекар, ще умра? Ако си открадна парфюм на Картие от безмитния магазин на някое летище, ще умра?

И по-нататък:

„Който принася жертва на хвала, той Ме прославя и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.“

Аха, значи така се намира щастието! Като си „оправиш“ пътя. Очевидно това е някаква религиозна метафора, понеже ако беше казано в буквален смисъл, щеше доста пот да се пролее, докато се оправят всички пътища в републиката.

Добре-е-е.  Хайде да сме честни! Който е налучкал рецептата за ултимативното щастие, да си вдигне ръката!

О, моля ти се, ти там, изкукалата от транквиланти и сексуално въздаржание майка, която твърди, че най-голямото богатство са децата, веднага си свали ръката, понеже ще ти я отрежа! Децата не осмислят живота. Напротив, децата прецакват живота. Скъсяват  живота (буквално - доказано е научно!!). Преебават им плановете. Потискат егото. Съсипват покъщнината. И банковите сметки. И нервите. И генетиката на рода, ако евентуално решат да се ебат форевър с циганки или гейове.  А ако станат наоркомани, изнасят и половината имущество, за да си купят в замяна на LED-телевизора и набoра от сребърни чаени лъжички малко насъщни веронал, луминал, барбамил.

Ами ти бе, тъпанар! Бизнесмен бил! С не знам колко милиона на банковите сметки… Това ли е щестието – че си си купил ауди на лизинг? Червен, кожен салон, и една селянка 98-ми набор, дето си мисли, че ако ако седне без гащи на предната седалка, ще забременее. Точно така, брат ми, бавно си свали ръката и я сложи там, където й е мястото – в гащите.

Или може би двамата влюбени, седнали прегърнати на пейката в парка, които романтично отпиват бира от пластмасова двулитрвоа бутилка? Може би те са истински щастливи, понеже на тоя етап още не са започнали да се карат за ненавреме прекъснати полови актове, безпаричие, бесни деца, изневери и банкови заеми? Е да, ама не. Понеже колкото и да се напъвате, няма да разпознаете в двойката на пейката Никол Шерзингер и Люис Хамилтън.

О-о-о, знам кой си мислете, че е истински щастлив? Ким Кардашян, която работи знаменитост. Или Доналд Тръмп. Или Дадо Коледа. Или еленът му Рудолф. Или не – този последният все пак е с големи рога.

Всъщност и аз не знам каква е тайната на щастието.  Ако сте тръгнали да четете този пост с надеждата, че ще получите някое голямо откровение, което да ви бъде като пътеводна светлина към един по-добър живот през 2015-та, значи сте се се преебали. Заглавието не предполагаше никакъв по-дълбок смисъл от буквалния такъв и имаше единствено и само информатичвна функция.

Но за да не сте все пак съвсем на сухо, ще ви споделя едно утешително наблюдение. Ако в сутринта на първи януари сте се събудили с болки в различни части на тялото, това е знак, че сте живи. А това винаги е едно оптимистично начало  по все още „неоправения“ път към щастието.