Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2014 23:56 - Вучето има е*ана седмица, но се надява, че в неделя всичко ще свърши или със смърт или с препиване
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2304 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 06.12.2014 00:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Без съмнение на всекиго се случва от време на време да има „one of those days“, т.е. ден, в който ама всичко върви наопаки – от изпускането на филията с намазаното надолу сутринта, през диарията на домашния любимец  и се свърши с истерията на майка ви-пенсионираната пианистка, която е разбрала, че девойчето, което идва при нея на частни уроци, е бременно от баща ви. Ще си кажете, че прекалено ми работи фантазията! Може и да ми работи,но само чуйте да видите на мен какви неща ми се случиха между понеделник и петък, и няма как да не възкликнете: „Е по-лошо от това има само в смъртта!“

Всъщност понеделникът беше сравнително спокоен делничен ден, в който най-драстичното изпитание, което Съдбата ми изпрати, беше да ме постави в едно кафене заедно с две невръстни божи създания. Тя нямаше да ми дадат повод да ги спомена, ако бяха ограничили злободневния си разговор само до цвета на маникюра си, който да им отива на фалчивите шалчета Burberry.   Тъй като седях само на два метра от тях, нямаше как да не подслушам размяната на следните реплики:

-         - Мило, да знаеш как само искам да си взема един йоркширски териер!

-          - Ау, верно!? Това некакъв нов бранд ли е? Ботушки ли, какво?

-          - Не бе, ужас, може ли да си толко зле! Кученце е това!

-          - Верно?! Искам и аз!

Но както знаете от предишните ми постове, малко или много вече съм посвикнала с подобен род олигофренски изяви от страна на млади хора, чиято най-ценна черта е тази, която разделя гъза им на две. И затова разговорът на тези две любителки на британските анималистични трендове по-скоро ме развесели,отколкото ме депресира.

Във вторник по погрешка си отворих една бутилка  скъпо просеко вместо бяло вино и трябваше да я изпия цялата, за да не се разгазира. Това в никой случай не влиза в категорията „делнични трагедии“ , обаче това, което последва, продължава да измъчва съвестта ми и до този момент. На вечеря преядох с ориз с грах и се наложи да повърна. А с граха замина и просекото.  Това вече истински ме натъжи.

Срядата се оказа тройно критичен ден. Басирам се на сто хиляди евро, че при малко по-лош късмет, сега духът ми щеше да изписва тези думи с пепел, примесена с кръв, върху бялото платно, покрило скования ми труп! Но уви!, животът ми беше пощаден. Но не и нервната система.Преди обяд едва не се сбих с един студент с външността на мутра от ренесанса на охранителните фирми в България и с червено BMW, което използва като протеза за недоразвития си пенис. Скандалът беше поредното доказателство за факта, че единственото нещо, което българските вузове произвеждат през последните 15 години, е само човешка ектоплазма[1] .  Понеже не мога да понасям някой надут с анаболи и самочувствие посерко да ми размахва агресията си като перо в гъза, си събрах  партакешите (а именно два химикала, една многократно използвана салфетка за еднократна употрба, коженото яке и един изгризан от нерви нокът, към който бях привързана и исках да запазя, за да могат след 70 години ученит да клонират от него второ Вуче) и си тръгнах. Не успях да трясна вратата на аудотиторната зала за по-голям ефект, понеже се беше издула от влагата и по принцип трудно се затваряше. Свестих се с един коняк в любимия ми ресторант, където понякога обядваме с Хесус и W. W.

После се скарах в H&M, задето отказаха да ми сменят едно долнище анцуг с друг, по-голям номер, само защото не съм донесла всичките други дрехи, заедно с които съм си го купила преди два дни (!) и които фигурират в касовия бон. Естествено, над главите над невинните дечица и техните майки, които в този момент избираха шапки и ръкавички с Hello Kitty отново заваляха п*тки майчини.

Час по-късно във фитнеса безобразни си претупах тренировката, а когато се прибрах вкъщи, се опитах да си включа телезизора, настойчиво натискайки дисплея на мобилния си телефон.

На следващата сутрин се успах и като видях, че нещата отиват към закъсняване за катедрен съвет, се обадих на колежката си по немски и я излъгах, че никъде не мога да открия котката и затова „вероятно“ може да позакъснея с петнайсетина минути – да каже там на… на който пита. Самият съвет, разбира се, представляваше поредната словоблудствена помия от превзети изказвания в типичния за тия среди казионен стил, в който всеки се обръща към всеки с титлите им и в един момент човек започва да се чуди как така в една стая са се събрали десетина човека, на които първото им име е „доцент“.  Нормално е, че не ме свърташе на едно място и за около час излязох на три пъти. Първият път беше, за да отида по голяма нужда. Втория път беше за да отида втори път по голяма нужда. А третият път беше, за да си изпера ръкава на пуловера на чешмата, понеже освен разстройство, ме мъчеше и хрема и в един момент просто ми свършиха носните кърпички… Когато се върнах в залата след третия път, дебелият ми шеф се обърна с превзето любезна интонация към мен :

-          - Доктор Вуковска, а вие как гласувате по така направеното предложение? За или против?

Какво предложение бе, да ти го начукам!? Дали да си го преместиш от левия в десния крачол?

-         -  Винаги гласувам за свeтовния мир и против глада в Африка, ако това ме питате, доцент Мармарчев! – отговорих аз и се свлякох на стола си,за да продължа да си цъкам тайно с W.W. в whatsapp.

И тогава дойде моментът, в който разбрах, че в местния вестник са ме изтипосали на първа страница в статия със заглавие, от което става ясно, че съдя университета за 40 бона, задето съм счупила крак след лекции в кабинета си. Аз университета верно че го съдя, но кракът ми го счупиха простите журналисти!

За 24 часа се появиха сходни статии и в други, вече национални ежедневници, като сумата вече варираше между 45 и 80 000, а текстовете изобилстваха от нездравословни епитети като „потрошена даскалица“ и „съсипана професорка“.

Вечерта Хесус се отби за по едно питие след работа и след като разположи разкошното си издължено тяло върху скромния ми, раздран от котката кухненски диван,  изсипа от раницата си няколко наниза каносана коса, за която се закле, че е от истински индийски девици и струвала майка си и баща си. Понеже бях впечатлена от този факт, му направих от любимата салата от домати с моцарела и босилек и отворих бутилка аржентинско вино (за да поддържам спомените му за латиноамериканските му любовници vivente).  Базука обаче успя буквално да се насере на доброто впечатление, което бях направила като домакиня, отърквайки налайнената си лапа в ръкава на хесусовото яке.

W.W. се появи към десет и половина, поразвеселен от предходни срещи и гостувания на по чашка  и не по-малко ентусиазиран от факта, че животът и още много хиляди литра алкохол са пред него.   Хесус разказа как тъкмо уволнил маникюристката си и между другото спомена, че плочките в студиото му струват колкото едно ферари.   След като Хесус си тръгна под предтекст, че отива да изпие едно приспивателно, за да се наспи и да е утре във форма във фитнеса утре, W.W. се развихри. Свткавично усили ефекта от виното, което беше пил през целия ден, с още две чаши и с няколко дръпки от джойнта ми, след което тръгна да намъква манекенските си крака в леопардовия ми клин, заливайки се от смях. После хвана две гризини между пръстите си като клечки за хранене и се опита да демоснтрира върху Базука как се яде жива котка по китайски. Преди да си тръгне, си призна двe неща: че като е бил в шести клас е успявал да си лапне пишката, прегъвайки се на две, и че в момента главата много го боли. 

В петък получих писмо от отдел „Университетски кадри“, че са ме хванали в „нарушаване на трудовата дисциплина“ през миналата седмица (разбирай: не съм си била в учебната стая, когато лелките- безделнички от инсектората са ходили да душат кой работи и кой не работи) и поради това ми искаха писмени обяснения по случая. Написах ги с яростен замах на компютъра във фризьорското студио на моя си коафьор (който НЕ е Хесус, а един друг, който прилича на Христо Ботев, само че с шкембе и две дъщери-близначки).  И понеже седмицата продължаваше да е от черна по-черна, нямаше как да не стане гаф по време и на тази, уж безобидна на пръв поглед дейност, каквато е боядисването на корените. Токът спря и вместо три, прекарах в салона четири часа и половина.  Разбира се, настоях да ми измият главата и на тъмно, само че Славчо-фризьорът се въпротиви.  Нямало начин това да стане, понеже бойлерът им бил незнам какъв и като няма ток, водата не могла да се затопля, така че не искал утре да го пишат и него по вестниците: „Фризьор простудява топ-преподавателка от ЮЗУ, заради което тя получава скоротечен менингит и умира; съди  го за 100 000 лева посмъртно“.

Когато най-после се прибрах след многочасовото злополучно изрусяване, първо проверих лапите на Базука за скрити петна от пресни лайна и после я прегърнах. Тя някакси  надуши, че съм разстроена и ме остави да си изплача мъката от седмицата на крехкото й рамо. Само миг по-късно обаче циклофренията й се отключи и яростно заби зъби и нокти в дясната ми ръка.

Дванайсет часа след немотивираното нападение от страна на собствената ми котка, ръката ми е подута и почти безчувствена от лакътя до китката, гаджето ми замина за София, обут в приличните си черни дънки, а косата ми е с отвратителен цвят на пресечено кисело мляко след почти петчасовото висене във фризьорския салон.

Дано утре да дойде смъртта.

Ако не, обещавам да си взема йоркширски териер.

 



[1] Ектоплазмата е периферен, по-плътен слой на цитоплазмата на животинските и растителните клетки




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. susona - vukovska,
06.12.2014 13:20
като твой фен
искрено страдам
да чета последните ти постинги
в стил сериала "баровки".
не ти задавам посока
нито имам право
нито ми е работа
просто споделям
разочарование.

цитирай
2. ko642 - Ха дано тази седмица да по арна!
08.12.2014 22:41
И да ни зарадваш с един позитивен пост.

От този най ми хареса как си изковала термина 'инсекторат'. Не знам дали е typo или нарочно. Ако е второто не е лошо да обясниш що е insect долу. Макар че той английския (или поне некакъв негов вариант) като гледам ако не майчин е на път да стане бащин или дедов език .. май се получи малко вулгарничко :) ... 'бабин' .. звучи по топло.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684718
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031