Така си и знаех. Начинът, по който започна вечерта в четвъртък (виж предния блог-пост), предполагаше неведро събуждане на другата сутрин.

Петък. В 10:45 се присегнах със затворени очи към нощното шкафче и заопипвах за мобилния си телефон. Но вместо него, ръката ми попадна в чашата с недопитото уиски от снощи. Попитах W.W. дали го иска, а той само измуча: „Нееее. Обаче викни на Базука да направи кафе, ако обича.“

Докато приготвях сандвичи с ементал, се сетих, че единственият ми ангажимент за целия ден, е да се изсера и да се видя с една приятелка. Която дори не е МОЯ приятелка, а на сестра ми. Само че тя ми я остави в наследство, след като си замина за Норвегия в края на лятото. Да съм я извеждала от време на време. На мен не ми е съвсем приятно, понеже тая приятелка пие само фраппета и ментови чайове и ми разваля алкохолната дисциплина, но въпреки това изпълнявам съвестно обещанието си към сестра ми.

Докато закусвахме на терасата, W.W. изпуши четири цигари, говори около 40 минути по телефона с един пиян като кирка приятел, който живее отвъд Океана и за когото часът беше 4 сутринта, и заедно си направихме две селфита как вдигаме наздравица с кафените си чаши, за да имаме един ден доказателство пред роднини и познати, че пием и неалкохолни течности.

Вечерта потеглихме за Банско като целта на пътуването беше запиване с хотелско изтрезняване. Късметът  не беше с нас, понеже се оказахме в колата на една луда докторка-дерматоложка, която страдаше от логорея, тресеше се от пенисна абстиненция и отгоре на всичко се оказа безобразен шофьор. Чак по средата на пътуването си призна, че за първи път кара по тъкмно и това признание ни смрази кръвта.  Всъщност карането й беше толкова лошо колкото и дърдоренето, затова щом стъпихме на твърда земя, с W.W. си обещахме да правим курбан всяка година на тази дата. Значи все пак имахме някакъв късмет.

По-късно в механата дерматоложката си намери един (обрязан) пенис, прикачен към един мъничък турчин, който носеше каубойски колан с тока по-голяма от главата му, и пушеше пури, които приличаха и миришеха на изсъхнало човешко лайно.

След две бутилки просеко и две бутилки пино гриджо направих предложение на едно 24-годишно местно момиче да заповяда през седмицата, за да си направим тройка (понеже имаше убийствен задник и фантастични устни), а когато слязох по собствения си, далеч по-плосък и несимпатичен задник по външните стълби, реших, че е най-добре, ако се прибера в хотела.

Другите отидоха на чалготека, а аз припаднах върху леглото.

Когато W.W.  се прибра към 4:30, дъхът му имаше вкус на Ханибал Лектър, който е преял с човешки вътрешности и ферментирало просо. Успях да се събудя, само колкото го попитам какво е пил и дали коафьорът Хесус не му е пуснал ръка по манекенското бедро, а той отвърна: „Нищо. Хесус  ми наливаше водка, ама аз я изспивах тайно в ледарката.“  Да, добре. А аз съм шведка!

Събота.

W.W. се събуди преди мен и въпреки  стабилния запой от преднага нощ, изглеждаше свеж като минзухарко-братко-имаш-ли-си-татко. И как не като метаболизмът му е на 12-годишно циганче, преболедувало на крак морбили, хепатит B и варицела! Докато лежах, отпуснала безжизнено глава върху възглавницата и се опитвах да не мисля за това колко ми сe гади, той ми разказа как е сънувал, че двамата с него отиваме в зоопарка да нахраним животните там с две риби и една свинска пържола. Почти като Исус!

После реанимирахме в едно кафене с найони вместо солидни стени. Кафето ни го направи момичето, което получи предложение от мен за тройка предната нощ, но като ми показа на телефона си как изглежда гаджето й, реших, че за четворка с подобен мъж с глава като тенджера под налягане и дума не може да става.

Обядът не ни се получи, понеже ресторантът, в който седнахме по-късно, правеха най-лошата храна на земята. На мен, например, ми сервираха студена пица, върху която бяха разпръснати 18 зърна полуразмразен грах. Прииска ми се за момент да живеем в мракобесното Средновековие, за да накажа готвача като го накарам да изяде совбствения си продукт.

По обратния път (този път не се возихме с възбудената дерматоложка) ни задмина автобусът на футболистите от „Пирин“ и две магарета, яздени от жени, три пъти по-тежки от самите добичета.

Имаше и коли. Но главата продължаваше да ме боли и не им обърнах особено внимание.

След като вече си бях вкъщи, си направих сандвич, който реши да довърши настроението ми днес и подмолно ми счупи един зъб.

Оставих отрезняването за утре и когато д-р С. дойде за урок по норвежки в пет, се почерпихме с уиски и вино.

Неделя.

В последния ден от тази изключително напрегната седмица се събудих в 11. Казах си, че в неделя нормалните домакини домакинстват и пазаруват. Затова реших да пусна една пералня. Така и направих.

Стана малко наводнение.

С пазаруването нещата ми се получиха малко по-добре. Купих бутилка бордо и бутилка Famous Grouse и няколко глави кромид, макар да ми е напълно ясно, че кромидът не става за мезе  за нито едно от двете.

W.W. дойде в необичайно ранен час. Слезе от едно такси, крепейки в ръцете си саксия с почти метър и половина висока драцена. Сложихме я в единия ъгъл на спалнята, за да акумулира негативната енергия, която, според него, се излъчва изключително от мен, понеже съм черногледа песимистка и бих могла да убия врабче с поглед. Егати гаджето –  хич не е пестелив на мили комплименти и чак ме кара да се изчервявам от скромност!

Но понеже Бог вижда всичко, му отмъщава под формата на твърдо образование във формата на цицина, изникнало на върха на главата му. Аз го дразня, като му казвам, че е канцерогенно и му обещавам, че на погребението му ще  пусна любимата му песен. И ще се облека като Бионсе в клипа към All The Single Ladies.

След вечерята, която той  сготви по рецепта, която веднъж сънувал, след като се надрусал с високотехнологични гъби, си говорихме за смисъла на живота. В един момент заподозрях, че  е възможно да еприбегнал до същите ония гъби (или до други опиати), докато е готвил. I mean, seriously – would you talk about your earthly mission instead of fucking on a Sunday evening??

После по един от филмовите телевизионни канали почна филм за преследването на евреите по време на Втората Световна. Колко предвидливо само вече бях преполовила бутилката бордо!

А утре е понеделник.

Реших пак да не ходя на работа.

Но затова пък ще се обадя на зъболекаря си.

Последния път такова чудо предивзика невероятно пого в един полупразен апартамент с една сюрия пияници, с които освен пънк слушахме блек метъл в продължение на 24 часа, гарниран с много уиски и бира... ;) накрая свършихме с безсмъртните Dubliners и техните ирландски шедьоври... ;)

реших да ти дам повод за размисъл ;)

http://demonwind.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/12/gornobansko-after-parti.704616

http://demonwind.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/18/gornobansko-parti.688973