В предишния пост стана дума за новия ми частен ученик, Емо с ресторантите и неговата авангардна теория за хищническата природа на афромариканските вагини (все още необнародвана в никое престижно медицинско издание). Днес герой на блога ще бъде другият ми частен ученик с почти шестмесечен стаж като такъв – д-р С.
Д-р С. е вътрешен хирург и въпреки че е прехвърлил 50 години, неговата мечта също е да се изнесе към норвежката обетована земя sе snart som mullig[1]. Той обаче не е толкова привлечен от идеята да живее в общество, където егалитаризмът е издигнат в култ (една идея, която, както се досещате, звучи почти толкова фантастично и нерелано за хората от нашата географска ширина, колкото и предположението, че при наличието на седем натопорчени джуджета Снежанка е все още девствена), а по-скоро от възможността да избяга надалеч от банковите си задължения и хилядите беди, които се струпаха на главата му през последните няколко години.
Разбира се, целта пред доктора изглежда много по-близка, отколкото пред Емо, понеже той води с най-малко 2000 думи и един девер, който вече живее в Норвегия от десетина години и е готов да му помогне с каквото може на първо време.
Често по време на уроците консумираме бира, която, с настъпването на есенния период, плавно предаде щафетата на уискито и червеното вино. Не че се напиваме, но, да кажем, се развеселяваме, а пък на доктора му се развръзва езика да говои не само по въпроси от текстовете, но и по въпроси, които всяко едно цивилизовано общество по принцип смята за табу или пък е изградило цяла една нелепа и тромава система от политически приемливи поведение и език.
Вчера, например, учихме за различните форми на съвместно съжителство в Норвегия и д-р С. заяви, че от всички най-силно му се е запечатила в главата думата partnerskap, с която се дефинира законното съвместно съжителство на хора от еднакъв пол.
- Защо? – попитах го аз.
- Понеже нямаше как да не запомня нещо, свързано с гадните педалчета!
Айде, пак се започва.
- Докторе, нали знаеш, че ако заминеш за Норвегия и започнеш да практикуваш там, подобни приказки няма да ти спечелят много приятели. Но затова пък може да ти спечелят няколко съдебни граждански дела!
- Знам бе! – той се почеса по типа и на два гълтока пресуши чашата от дуралекс . Осиротелите кубчета лед дръннаха тъжно на дъното.
- Просто мразя педерунгелчетата. Това между нас да си остане. Нали сме при ятели, можем всичко да си казваме?
Как да не можем! Да си викаме , например, „овца“ и „свиньо“!
Забелязала съм, че има нещо у мен – дали е непринудено- предизвикателно то мъжкаранство, което ми е заложено, или пък енещо, на което мириша, не знам, но когато мъжете останат с мен насаме, в един момент започват да изпитват неудържима нужда да си споделят… Все едно сме в женско ток-шоу. Или аз съм внучката на Фройд. Само с поглед, жест ,почесване или откровена псувня ги карам да излизат извън кожите си на уважавани граждани, съпрузи и бащи, да ритат или прескачат бариери, които са си слагали цял живот – една след друга, да заравят пръсти дълбоко в душите си и да изтръгват оттам съкровени тайни, които са пазили години наред – като боклук, сметен под килима. Предполагам, че когато ме гледат, тези мъже виждат себе си такива, каквито биха искали да бъдат, ако… Което, разбира се, е невероятно странно от моя гледна точка, понеже дори аз не бих искала да бъда себе си в повечето случаи. Но това вече е тема за друга история.
- Да ти сипя ли още едно питие?
- Болен се пита! – отвърна докторът и понеже това си беше професионално поднесен отговор, нямаше как да не го взема под внимание.
Кубчетата лед отново дръннаха с весел зън.
- Не може да казваш, че всички гейове са гнусни. Това автоматично значи, че всички хетеросексуални са хора за чудо и приказ.
- Е не, разбира се, че не, но според мен гейовете са гнусни. И противоестествени.
- Добре бе, докторе, точно пък гейоветете не са гнусни, понеже винаги са обезкосмени, напарфюмирани, с перфектни тела, изваяни във фитнес-салоните. Поне тези, които познавам, са точно такива. А те хич не са малко!
- Ама как пък тия, на които съм им изрязвал кондиломите[2] от анусите, до един бяха космати!
- Ти как знаеш, че са били гейски гъзове?
- Е как да не знам! Тия кондиломи нема да се появят, понеже някой е паднал в банята и случайно се е нахендрил на флакона с дезодоранта! Требва си кур, сестро, кур!
Като каже нещо докторът, и Папата мълчи.
- Защо ги мразиш толкова?
- Понеже не могат да направят поколение.
- Което не е верно. А и така да е, не мислиш ли, че тая планета и без друго е прекалено пренаселена?
- Абе моля ти се… Няма такова нещо! В това отношение даже бих подкрепил едно циганско семейство.
Вече се чудя дали да не събера на едно място другия си ученик Емо и д-р С.
- Да ти сипя ли още едно?
- Ммммм…не, мерси, с колелото съм!
Сега се сети!
- И все пак?
- Не, не, не съм ял и ще се напия.
Силно казано. Той вече беше полупиян. Само дето не почнахме да се уважаваме… Макар че в контекста на разговора, нищо нямаше да е по-логично при положение, че и двамата не бяхме гейове, което даваше пълно основание на доктора да ме уважава. От друга страна аз за себе си можех да гарантирам безкосмест задник, но при него положението може и да беше по-„мъжкарско“ и тука вече щяхме да се разминаваме.
Като бях на 22, исках да се омъжа за гей. Не за друго, а понеже гейовете ми се струваха (и продължават да ми се струват) по-чистоплътни, по-напарфюмирани и по-сладки. Но тогава, когато бях на 22, не знаех нищо за кондиломите. А сега, почти 20 години по-късно вече знам прекалено много.
За съжаление.
[1] Колкото се може по-скоро (нор).
[2] Кондиломите са генитални брадавици, предизвикани от инфекци с човешки папиломен вирус, които се предават по полов път.
Публикуването на споделено от събеседник, като литературна форма е допустимо, но дали е морално? Имам близки в Скандинавия и ми е познат балканския потрес от тамошните сексуални нрави, например от "отворения брак", да не говорим за хомо и лесбо съжителството и осиновяването от тях на дечица с прогнозируемо бъдеще...
А иначе, по гейския въпрос, може да не са гнусни, но са неестествени както отбелязва и доктора.
Поздрави!
08.10.2014 16:05
атмосферата в блога ти с присъствието си:)))) (аз съм черната овца тук:Р)
и аз ги харесвам педалчетата! е, не съм мислела да се женя за някого, но дълго време, офисът на една гей организация, се помещаваше в апартамент точно над нашия.
срещахме се по стълбите, лафехме си - изключително чисти и интелигентни! (не съм им гледала дупетата, дали имат косми, чак толкова близки не сме били)
когато се проведе първият гей парад, няколко дена преди това, бяха овесили от балкона онова весело знаме, с цветовете на дъгата. Бога ми, не знаех що за знаме е това тогава.
един вампир на 90 (г-жа Жечева, бившо партийно величие), вървеше от апартамент на апартамент и искаше Общото събрание на кооперацията, да забрани/свали знамето:)))
е, вече не се разминаваме, мен ме няма, а и те след кончината на Дим Дуков се изнесоха. останали са ми само добрите спомени от тях.
мдаааа...трябва да уважаваме правото на избор.
пп. и аз като Джани ще кажа, забавно е това, което разказваш, но дали е морално? не знаеш кой чете тук и не предполагаш каква аудитория има блог.бг
(казвам го от опит. аз веднъж написах за един колега болен от СПИН, без да споменавам имена, а само как съм разбрала. на следващият ден ми позвъни друг колега и първите му думи бяха "ти ли написа онова")
вече внимавам какво споделям, остана ми само удоволствието да дразня Гинка и Тутанчо:))))
'баси! какъв дълъг коментар ти праснах:))))
Дългият ти коментар си беше пост сам по себе си и много ми хареса (имам забележки за пунктуацията, но то е, понеже ми иде отвътре да поправям с чеервен коментар, не че е някакво сериозно нарушение, заради което заслужаваш да ти надупча талона). Като отговор ще кажа само, че аз се опитвам да предавам действителността такава, каквато е - преразказвам разговори от живия живот и пр. Това, че не се говои за нещо, понеже не е "политически коректно", не очзначчава, че го няма. И според мен цялата тая работа с политическата коректност напоследък отиде твърде далче. Човек вече да не може да напсува на майка, ако си изгори езика с кафето сутрин, понеже не знае чия майка седи до него в кафенето. Аман се каза!
от тримата гейове, които лично познавам
най-близък ми беше Бенсе
много мил, слънчев, винаги готов да помогне,
интелигентен и чаровен.
замислих се какво наистина засяга който и да било
кой с кого си мачка чаршафите
изплуваха ми три основни сходства
между тях
като униформа на тази сексуална ориентация
ловната им тръпка да забиват точно хетеро
страстта им към злобното клюкарстване
и продажността като философия.
09.10.2014 18:03
мдаааа...сега като погледнах, вмъкнатите ми изречения не са баш вмъкнати, ама карай, това да ни е кусурът.
пп. гепи шепа запетайки и си ги намести където искаш:Р
всъщност, по-скоро може да съкратиш някои от горните, а аз обещавам да внимавам друг път повече.
ако драскам в блога вече шеста година, то е за да не забравям българския.
за съжаление, неграмотността се шири навсякъде, което на моменти ме кара да се замислям (все по-често) кое как се пишеше:(
