Честно да ви кажа, мислех си, че традицията бащата да одобрява момичето, което синът си е избрал за съпруга, е останала в 1956-та година – при къщите с дуварите, кочовете, свинските тестиси с извара за закуска на работниците на нивата и свекървите с мустаци. Обаче не! За някои българи, при това от цивилизован тип – тия, които говорят по смартфони, носят кожени якета и предпочитат в салатата им да има рукола вместо кромид  - традицията е по-жива от всякога. В това се убедих тъкмо днес.

От две седмици имам нов частен ученик по норвежки – Емо, на 47, по професия ресторантьор, разведен, със син на 22 години. Ако питате него, към автобиграфията си задължително би добавил, че е избирал виното за трапезата на Иван Костов и жена му и че (някога) е говорил  френски и немски (но към момента може да възпроизведе само две фрази на тези езици: „ Je regrette[1]“ и “Das ist verboten!”[2])

Емо иска да научи норвежки, понеже мечтата му е да внедри себе си (и сина си) в перфектно устроеното норвежко общество, където правилата са за всички и ако кучето ти се изсере на улицата и не му изхвърлиш лайното, неминуемо ще те глобят.  Но ако ти се изсереш на улицата, ще бъде счетено за акт на свободна воля и протест срещу…срещу нещо и тогава даже ще ти вземат интервю  за новините в 7 на NRK. Но за сметка на това си лишен от така сладката свобода да изпиеш една дамаджана ракия и да си подкараш колата със 150 в час. И не ти плащат заплата на мотокарист, без да можеш да караш мотокар, макар че това ти пише в дипломата за средно образование. И други такива. С две думи, Емо е българин, който си мисли, че е била извършена една велика кармична и вселенска неспарведливост като се е родил тук, а не в Хаугесунд, например.

Днес, докато сричаше новите думи и се опитваше да издокара интонацията на въпросителните изречения като мен, телефонът му звънна и той говори около три минути със сина си. От разговора му ми стана ясно, че синът му е в София, за да си направи някакви медицински изследвания, но всичко в крайна сметка било наред и той щял скоро да си пътува за къщи.

Не че го питах, просто Емо сам прецени, че трябва да ме осветли по отношение здравословното състояние на сина си.

-          Представи си, Мая, детето ми е на 22 и вечесе оплаква от простатата!

-          Верно? И защо така? – събрах съчувствено вежди, решавайки, че мога да прекарам поне четвърт час в неформален разговор, понеже така или иначе хонорарът ми е фиксиран за определено време и моето не се губи.

-          Според мен причината е, че е спал с негърка, докато беше на бригада в Щатите.

Вижте, каквато и друга глупост да беше казал – примерно, че синът му е седнал въхру кактус и затова му се е инфектирала простатата, щях да го приема с по-спокойно изражение на лицето. Но това за негърката направо ме хвана неподготвена.

-          И как по-точно сексът с негърка …?

-          Е как какво! Това си е различна раса. Фауната там долу на негърките със сигурност  е по-различна от тази на белите жени, нали?

-          Ами… предполагам, не знам…

-          Точно така си е. И изведнъж пенисът на детето попада в такава враждебна, хищна влагалищна среда и виж какво става… От два месеца ходи по доктори. Но засега му помага само сок от тиква-цигулка. Много е полезен!

Майко-о-о, жива да не бях!

-          Той, синът ми, даже искаше да се жени за тая, за да вземе зелена карта, – явно Емо вече беше набрал инереция и нямаше намерение скоро да пусне тая спонтанно възникнала тема. - Само че като получи проблема с простатата и се сепна и самият той се усъмни, че може да е заради нея.  И в крайна сметка я заряза.

-           Аха, - успях само да отговоря аз и си долях от бутилката малбек, която придвидливо си бях отворила, макар че не предчувствах, че един обикновен урок, в който ще вземем някои основни глаголи, ще бъде прекъснат от подобен изблик на отровения относно здавословния и сексуален статус на членове от семейството. Не моето!

-          И ако все пак беше довел черната булка вкъщи? – реших, че един провокативен въпрос от моя страна няма да влоши ситуацията повече. Но не познах. Изведнъж иначе благата физиономия на ресторантьора се изопна и той рече с глас с две октави по-нисък от този, който използва обикновено:

-          ТОВА НЯМА КАК ДА СТАНЕ!

Тишина, тишина, тишина.

-          Защо пък да не стане? – заинатих се аз все едно се отнасяше за моята сватба.

-          Понеже синът ми ще се ожени само за момиче, което аз съм одобрил.

-          Е той нали е пълнолетен!

-          Това няма ни-как-во значение! От малък на него му е втълпявано, че изборът му на съпруга няма да е на негов личен. Той го знае и подсъзнателно преценява кое момиче бих одобрил за секс и кое – за съпруга.

-          Божичко!

-          Виж какво, Мая, аз съм расист.

Да бе, понеже беше трудно да се сетя и сама!

-          Ти пък все едно не мразиш циганите! – Емо явно реши да сведе сложния морален казус до моето простакеско ниво, за да мога да се почувствам съпричастна най-сетне към случая му.

-          Ами…Знам ли…Те повечето наистина са отвратителни, ама чак пък да ги мразя всичките по презумция…

-          Макар че! – Емо вдигна показалец, за да привлече цялото налично внимание в стаята, т.е. моето и това на котката Базука, върху това, което се канеше да каже, и зае поза с изправен гръбнак като римски патриций преди да прозинесе реч във Форума.

-          Макар че трябва да признаем, че както една циганка може да те наебе, никой друг не може!

Тъдъм!

-          Аз съм спал с циганка. Майкооо, каква беше само! На 17-18, ама натъкмена отгоре-до долу, това кръстче, това бедра, това цици… И като ме разклати… Даай, дай, дай! (На това място Емо си взе шумно въздух и леко даже се препоти все едно извживяваше секса наново.) Това циганката знае как да накара един мъж да се почувства истински мъж. Не да ми лежи като буздра на леглото все едно кон я е газил – да не мърда никаква. Ами тя, циганката първо си  те олигави, па си те дръпне за циците, изхока ти в ухото, че си най-големият и ти вече, бате, ехеее-еее…кой е като мене! Курът ти рипва още повече.

Нали се сещате, скъпи читатели, че след този частен урок сексът с циганин се превръща в must-have точка в годишния ми график, а всеки път, когато гледам филм с Хали Бери, една мисъл упорито ще ме преследва – тази за зловредната й (за бели момчета!) вагинална фауна.

[1] Je regrette (фр) – Съжалявам.

[2] Das ist verboten (нем) – Забранено е.