Професор Стивън Уилям Хокинг e английски физик. Роден на 8.01.1942 г. в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза— Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.
Животът може и да продължи 105 години (ако живеете в някое родопско село и ядете мас с ракия на закуска и не гледате телевизия), обаче въпреки това да ви се стори кратък, когато…амо когато дойде Оная с Косата! Докато се обърнеш и той…свършил. Затова и хората бързат като гламави да си набавят това-онова приживе – плазми, авоари в банките, къщи на три етажа, любовници…без обаче да си дават сметка, че нищо от това няма как да си закарат на оня свят. Мен това ме научиха нашите, още докато бях на осем. Че няма смисъл да се трупа богатство, понеже в крайна сметка ще иде за тоя, дето клати гората. Баща ми беше бохем – умря, както живя – с размах. Без да има една спестена стотинка. Трупът му трябваше да го извозваме с лада от Казанлък до Благоевград. Майка беше красива и тануцваше. Нейната представа за живота изключваше трупането на пари и спестяванията; смяташе, че всичко, което човек изкарва приживе, трябва да се харчи на момента за неща, които му доставят удоволствие. Понякога я сънувам как яде мелба на терасата в ресторант на 1500 м надморска височина някъде в Перу.
Този пост е посветен на нещата, на които не трябва да обръщаме внимание, понеже иначе рискуваме да съкратим живота си още повече. А това би било хабене на енергия и маса…в пространството. Ако не ми вярвате на мен, понеже съм празноглава блондинка, която прекарва 10 месеца в годината в нарочно мързелуване с хейтръски привкус и чийто приятел изглежда по-скоро секси, отколкото благонадежден, питайте Стивън Хокинг – с неговата съдба на тежка форма на инвалидизация и IQ, което не се побира в нормалните скали на измерване, няма как да не му повярвате. Това, от което всички можем да се научим от него, е следното: „Очакванията към живота ми бяха сведени до нула, още когато бях на 21 години. Всичко, което ми се случи в последствие, дойде като бонус.“
Така че мислете за живота си като бонус трак към любим албум. Пропуснете песните, които не харесвате, и слушайте само този бонус трак. Когато ви е зле. Или когато ви е много добре. Когато сте влюбени. Или тъжни. Или ви е писнало на кура. Понеже животът наистина е много кратък, за да губите време…
- мразейки себе си.
Вместо това пробвайте да мразите други хора. Ще видите колко освежаващо ще ви се отрази тази промяна.
- престурвайки се, че ви разсмиват вицове, които всъщност изобщо не са смешни.
Поне веднъж в живота си кажете на колегата, с когото делите един офис, че искате да си изядете обяда на спокойствие, а не докато слушате тъпите му вицове, които, изглежда, винаги започват с фразата „Отива един пич при доктора…“ Ми да иде най-после вашият колега на доктор!
- опитвайки се да не пеете на глас заедно с любимата си песен, понеже не ви бива.
Защо изобщо се притеснявате?! Кое ви спира? В смисъл, тези, които ви обичат, винаги ще ви обичат без значение какви ги вършите – дали сте прегазили петгодишно дете на пешеходна пътека или пеете фалшиво. А тези, които ви мразят, най-много да намразят и самата песен, след като я чуят във ваше изпълнение. Само че какво ви пука! Детето на пешеходната пътека оцеля, а майка ви смята, че сте родйн талант.
- изчаквайки няколко часа преди да отговроите на текстовото съобщение на някого, само и само за да изглеждате „много яко“.
Само че ако се придържате към тази тактика по отношение на момичето, по което наистина си падате, рискувате след време да се окажете в ситуация, в която да трябва да обяснявате на сина си, роден от сурогатна майка, защо има двама бащи.
- примирявайки се с лошото кафе.
Сериозно, само се замислете – колко са наистина животоспасяващите неща, които ви се налага да извършвате ежедневно, за да сте все още на тази планета и в добро здраве? Да пресичате улицата на зелено, да изключвате ютията преди да излезете от апартамента и да изпиете чаша добро сутрешно кафе, което да засили заспалата ви перисталтика.
- объщайки внимание на подли и злонамерени хора.
Една моя приятелка преди време се разхождаше с тениска, на която пишеше „Mean people suck[1]». Но после, след като духа на един крайно вкиснат тип, той взе, че живна и се превърна в една невероятно жизнерадостна личност. Така че вероятно “mean people“ дори не съществуват; това са просто хора, на които никой не им е правил орална любов както трябва.
- срамувайки се от тялото си.
Ами чудесно! Докато си седите вкъщи и се самосъжалявате, задето нямате стегнато дупе или кожата на лицето ви е като пица, някой друг излиза на среща с вашето гадже, или изпива вашата бира или прави всичките тези неща, които някога толкова ви харесваше да правите. Тоест преди да забележите, че по задникa ви има целулит.
- позволявайки други хора да диктуват живота ви.
Да си вдигне ръката този, който иска внучето на Адолф Хитлер да е живо и да се кандидатира за президент. (Волен, теб не те забелязваме въобще, така че можеш да си свалиш ръката, моето момче!) Или пък може би ви е кеф, когато някое тъпанарско женско списание за 3, 99 ви казва как да изглеждате през април, за кои обувки да си похарчите цялата заплата и как да планирате сватбата си с човека, когото според хороскопа ви ще срещнете през 2021 година? Ако отговорът е не и на двата въпроса, следващият път, когато шефът ви, или свръхамбициозните ви родители или бруталното ви гадже ви дадат команда „Седни и дай лапа!“, просто им покажете среден пръст. (На една лапа обаче не знам кое точно се пада да е средният пръст, така че вие си преценете!)
Та обратно към Стивън Хокинг. През 1988-а година той дава интервю за германското списание Der Spiegel, в което казва: „Ние сме просто една по-напреднала в еволюционно отношение раса маймуни, които обитават една незначителна планета в една треторазрядна галактика. Но ние все пак сме в състояние да разберем Вселената. И това ни прави специални.“
Ами не знам какво ни прави специални – дали потенциалната ни способност да вникнем в същността на неща, които са извън границите ни на перцепция или способността да си напъхаме три кроасана наведнъж в устата. Но каквото и да е, все е от значение. Не забравяйте това следващия път, когато ви иде да се разревете от безпомощност.
[1][1] В жаргонната си употреба глаголът suck има двуяко значение; в изречението “Mean people suck” има значение на „кофти са, не стават“. Другото му, широко разпространено значение е на „духам, правя свирка“.
Цял живот правя онова, което считам за правилно и харесвам, дреме ми на кура за общественото мнение и нямам прекалени амбиции.
Живея и общувам с хора, които са ми приятни, а другите получават директен сиктир.
Здрав съм, щото съм усмихнат и "Ебал съм му майката!" го употребявам честичко, та затова нощем заспивам бързо и сутрин се събуждам усмихнат. :)
