Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2014 12:22 - Физио-психо-порно-терапия
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1948 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не си спомням чия беше тази теория,но ако има една обща социална склонност, която хората, където и да се намират по света, проявяват, това е склонността да се асоциират в групи по принадлежност. И не говорим само за  групи с фундаментално установени устои като политически партии, АА – клон град Сандански, Група на майките с деца със сндрома на Даун, Клуб на привържениците на футболен клуб „Ботев“ Пловдив, Warcraft freaks, съседска група за взаимопомощ срещу склоняване към насилвествен секс от страна на бате Дончо от 7-ия етаж, и пр.   В социалната психология обаче има един термин – социална динамика – под който се разбира сборът от несъзнати импулси, които карат група от хора, събрани заедно от конкретни обстоятелства и в определена, принципно стабилна среда, да се чувстват взаимосвързани. И понеже ми е ясно, че този блог го четат и по-слабо развити в интелектуално отношения хора, ще поясня с конкретни примери какво имам предвид. Например, вие, скъпи читатели, ставате, искате или не искате, част от моментно формирана спциална група, докато се редите на опашка за билети. Или докато чакате да си чекирате багажа на летището. В този случай сте част от групата „хора-чакащи-да-си-чекират-багажа“. Това, което ви обединява с другите пред и зад вас, е общата цел (чекирането) и общото настроение (недовослтвото, че съседната опашка напредва по-бързо ).

Предполагам, че постепенно започва да ви става ясно, че ежедневно човек попада в множество подобни кратковременни социални групи – група на хората, които се подстригват при Слави, група на хората, возещи се в асансьора до последния етаж на хотела, група на хората, които чакат на пейката пред зъболекарския кабинет и т.н.

За себе си мога да кажа, че от три седмици насам съм член на групата „хора-които-работят-във-или-идват-за–процедури-в-отделението-по-физиотерапия-към-местната-МБАЛ“.  За тези три седмици отделението се превърна в мой втори майчин дом, а хората в него – в мои братя и сестри. С повечето от тях не си приличаме дори по етносни характеристики (най-вече с чистачката, леля Еме, която, както тъкмо днес разбрах, страда от лениви черва и й е трудно да се изхожда сутрин), но това не ги прави по-малко ценни…за момента.

image

Леля Еме (дегизирана като черна нинджа с маска за картинг, понеже иска да запази анонимност)

В отделението цари особено задушевна, или по-скоро задушна атмосфера. Най-вече защото водното налягане в тоалетната е слабо и ако някой, който предната вечер е ял люто, се изсере в осем сутринта, после мирише в продължение на поне пет часа, независимо от усилията на леля Еме!

Шефката на отделението е доктор Т., която още в началото на осемдесетте години се е вляла в редиците на армията от псевдо-медици, които прекарват 90 процента от работния ден в кабинета си, говорейки по телефона за размерите на мокета за спалнята и предстоящата сватба на голямата дъщеря, която задължително е най-красива, най-умна и най-преуспяла в живота. Косата й е неестествено рижаво-червена и единственият шум, който мозъкът под тази коса разпознава и дешифрира, е този от звука на собствения й глас.Не харесвам д-р Т. Даже не й казвам добро утро. Всъщност утрото престава да е добро в момента, в който я чуя да казва откъм кабинета си: „Ако не ми доведете до 12 часа някой със сколиоза, чакайте да огрее слънце там, дето не огрява! Аз тия клинични пътеки не си ги измислям!“

После имаме Марето. Тя е набор на сестра ми, значи към 45, даже са си играли заедно на една улица докъм 5-6-годишна възраст на популярната игра „Дай си ми куклите, на ти си  парцалките!“ Сега обаче и двете не можаха да се разпознаят, когато се видяха. Което пък е достатъчен мотив за това да пребиеш с юмруци някого, който, независимо от факта, че не те е виждал от  мнооооого години,  въпреки това има наглостта да възкликне: „Хич не си се променила, да знаеш!“ Мария също говори по телефона през повечето време, но то е, защото се опитва да уреди някаква междуроднинска имотна делба. През останалото време чете вицовете във вестник „Трета възраст“ и се оплаква от заплатата си.

Любимият й виц е следният: Анестезиологът пита възрастна пациентка преди операция дали иска германска упойка, която трябва лично да плати, или българска, която се заплаща от здравната каса. Бабата, разбира се, предпочита втората, при което докторът запява: „Аз съм Сънчо, ида от горица…“

Траянка е физиотерапевт от 25 години и отделно от това е кисела, разведена жена, която се опитва да компенсира празнината в живота си с учението на Дънов. Когато не пуши, стои на един крак в градинката пред отделението и диша с диафрагмата.

Има едно младо момиче, Биби, с мазна коса и конски зъби, което, когато Мария е заета да оправя семейните бакии по телефона,  връзва пациентите към електро-стимулиращите уреди.   Нещата изглеждат горе-долу така:

image

Тя не пожела да я снимам и даже почти изби телефона от ръката ми, понеже „не че не искам да съм в блога, просто искам да ме снимаш утре, след като съм си измила косата.“ Понякога Биби по цяла сутрин лепи магнитите по отеклите стави на 120-годишни пациенти на неврологията, а в кратките минути за почивка седи на подгизналата от сутрешната роса пейка на двора и си мечтае да бъде обладана от младия кинезитерапевт от Видин Светослав.

Светослав е мой личен любимец.

image

Светльо

Спечели ме, не защото 90-те му килограма са разположени равномерно в приятно изпъкнала мускулна маса, а по съвсем друга причина. Винаги е в добро настроение, нарича пациентите си „бате“, „какче“ и „лелче“ (аз все още попадам в графата на какчетата!) и не се оплаква, когато понякога, докато ме натиска върху кушетката, изпотен (буквално) от амбиция да сгъне коляното ми на 90 градуса, краката ми миришат, понеже си нося обувките на босо.  Според Светльо раздвижването на коляното ми ще стане по-бързо и ефективно, ако ми „прасне“ един секс. Казах му засега да се придържаме към стандартните лечебни процедури, пък по-нататък, ако работата се закучи, може и да преосмислим възстановителната програма.

С пациентите, с които се засичаме всеки ден в определен часови пояс, ни свързва, разбира се, солидарността пред лицето на претърпеното нещастие. Говорим за скъсани ахилесови сухожилия, счупени кости, изкуствени стави  и всякакви такива. Има даже едно момче, което преди петнайсетина години го треснал високоволтов ток и оттогава всеки от крайниците му живее собствен живот в абсолютна некоординираност с другите три. Като тръгне да излиза от стаята за раздвижване, така мята ръце и крака във всички посоки, че леля Еме трябва да търчи подир него и подрежда съборени саксии, закачалки и  други нестабилно закрепени предмети, озовали се на пътя му.

С двама от редовните сме си особено близки – с Миро, който е пожарникар от 26 години и толкова упорито върти всяка сутрин вело-аргометъра, че ако не беше фиксиран за пода, досега със сигурност щеше да е стигнал до Варна. Също и с украинеца Сергей, който преди година си счупил раменната кост на канадска борба, и понеже много калпаво са го съшили в местната ортопедия, сега има остиомиелит, демек възпаление на костта вследствие получена инфекция. Миро  е в продължителен болничен като мен и затова, дори да е свършил с упражненията, гледа да се забави с връзването на маратонките, за да си говорим по-дълго. Скучно му било.

-          Аз, Майче, през тия години на служба, какво ли не съм видел на пътя! Умрели най-много! Вадил съм от катастрофирали коли крака, ръце… веднъж събирах на един очните ябълки – беха се разхвърчали из кабинката на ТИР-а. Еби му мамата!

image

Mиро и Траянка

Серьожа със съсипаната ръка пък силно се надява да запази своята, макар че и без ръце и с половин мозък, но стига да е като неговия -  на компютърен гений, ще си намери работа където и да е отвъд океана. А той това иска! Естествено, че няма да си мечате да заработи в Цигарената, след като завърши Американския университет! Стискам му палци да стане канадец или американец един ден, да разработи софтуеър за  робот, който да симулира дейността на казан за домашна ракия и да направи още две деца на Дженифър Лопес … Ако, разбира се, не умре преди това от инфекция.

И така в игри и закачки преминава един ползотворен за моя двигателно-опорен апарат час  в отделението по физиотерапия към МБАЛ.

Ето ме и мен . Или поне част от мен

image

Смятам в понеделник да помоля Светльо да изпробваме и тези странни, но много стимулиращи въображението ремъци!

image

Разбира се, само с цел да сгънем коляното ми до мечатаните 90 градуса!




Гласувай:
1



1. анонимен - kak4e ...ako са домъкне...
13.09.2014 13:36
пак на свиждане Онъз ТурбоMазнаЛепка...
кажи му плз , че знам..
че не си пИдал и пИдофил,
като негооо....
хахахха...
Благодаря ти ,и горе...краката;)))
Джу .......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684589
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031