Преди няколко дни приятелят ми W.W. ме попита защо никога не го споменавам в блога си. Не че го чете, ама знае, че така. Смотолевих нещо, което със сигурност не е разбрал, понеже връзката по вайбър беше слаба. А си говорихме по вайбър, понеже не съм го виждала на живо вече от хиляда години – замина за Тексас още в началото на лятото. Щял да дои крави, облечен в карирана риза, или да се подготвя за първата аргонавстка мисия с цел среща с извънземен разум  в Космическия център „Линдън Джонсън“ в Хюстън – не разбрах точно кое от двете. Както и да е – рекреативните му и професионални занимания в Америка не са от значение за тоя пост. Важното в случая е, че в крайна сметка реших да си наруша принципите и да напиша нещо за него. А това е трудно! Понеже е много лесно да се пише за разни Божановци и Кака Мари, обаче за по-личните неща и близките хора  нещата стоят по-различно. Животът не е МTV клип, в който Риана търка задника си о ръждясал радиатор и реве за загубената любов, без обаче това по никакъв начин да се отразява на грима й. В живота всичко е много по-истинско  - и радиаторите, и загубените любови. Така че ако нещо се прецака, няма как да направиш по-добър кавър!

Отстрани погледнато, човек би обобщил връзката ни с W.W. или в контекста на пиесата „Пигмалион“ на Бърнард Шоу (за по-напредналите) или на песента на Браян Адамс “The only thing that looks good on me is you” (за по-неграмотните). Или направо с „Па-па-палим палим/па-па-палим, виждам ви двойно…“ (за хем неграмотните и хем простите).  Аз  обаче съм склонна да опростя нещата още повече.

Разбира се, ако вече сте запознати със стила ми, знаете, че тук няма да прочетете, че:

а) „тази връзка ме е направила силна“ -  това, което може да ме направи силна, е петстепенната тренировъчна програма на моя личен фитенс  инструктор;

б) „това е най-красивото нещо, което се е случвало в живота ми,“ макар че, реално погледнато, W.W. остана най-красивият, чийто телефонен номер имам запаметен на Nexus-a си, след като изтрих този на Мануел Нойер;

в) „ще бъдем заедно оттук до края на света“  - практиката показва, че краткосрочните перспективи са най-реалистични, затова горното твърдение би звучало по-скоро като „оттук до края на календарната година, включително и неработните дни“;

г) „заедно сме способни да преместим планини“ – което обаче би било крайно нефункционално, но ако този вид неочаквано придобита, свръхчовешка колективна сила се впрегне в преместването на един нов гардероб за дрехите ми, например, ще бъде чудесно.

Много вероятно обаче e да прочетете, че:

а) W.W. знае кои телевизионни реклами ме дразнят, затова винаги когато започват, изключва звука, за да ми спести главоболието;

б) W.W.  е единственият човек, който не се възмущава, когато си режа ноктите на обществено място…понеже и той самият го прави;

в) когато съм ядосана, W.W. снижава тона на гласа си, за да звучи успокояващо като от радио-реклама за транквиланти;

г) W.W. не ми е обещавал, че ще кръсти новооткрито съзвездие на мое име, но затова пък ми обеща, че ще ми направи салата с риба тон без майонеза, понеже знае, че не ям млечни продукти.

И така внезапно този пост свършва тук. Защото се оказа, че една цяла вселена от човешки взаимоотношения всъщност може да се побере в четири под точки. Да му се чуди човек на акъла на Толстой защо му е трябвало да изпише 864 страници,  преди да хвърли отчаяната си влюбена героиня под влака!

Всъщност в живота всичко може да бъде много по-просто, ако не се опитваме да си го обясняваме, мъчейки се да го вместим между кориците на чужди книги или между краката на певици, които никога няма да чукаме.

 

Ех, тази Америка! Завлича мъжете като морска сирена :)

...и после ги изплюва!

Между другото, ko642, прочетох по дигаонал поста ти за американския vs. руския начин на живот. От април е май, не обърнах внимание. Моето скромно мнение е, че да си американофил е вече много демоде! Едно време беше cool - като тука си нямахме дънки levi's и кока-кола!Но ти си знаеш де.

Не знам за кой точно пост споменаваш? Написах няколко 'вдъхновен' от един писател тук за който Съветския (сега Руски) слон е най големия и според който запада умирал ли, вехнел ли .. нещо такова. Не се имам за американофил макар че, ако трабва да избирам .... ти е ясно :) а и никога не ми е пукало много за модата.

Мерси за интереса обаче!

По-добре си пиши за Венера, Тилко и Божан - рандеманът по-бива. :)
Всъщност, позаеби го временно Божан и дай за Венерчето; тя е пò на сърце на драгия читател...

Не смея, turbo, ще ме прокълне!

Е, ти си силна, ю кен ду ит!

А ще ми дойдеш ли на погребението на Новите гробища в Благоевград?

Що не? Ти си пич и сигурно ще има жито и дребни сладки...

Много ми е забавно да чета твоите постове. Редовно ги чета и с нетърпение очаквам следващия. Приеми моите извинения, че в началото доста се ядосах, за неуместния коментар. Сега вече гледам на теб като на много талантлива писателка. Ти пишеш нещо като автобиография, но не съвсем. Днес например се загледах в снимката. Много е интересна за мен, от гледна точка на информацията която носи. Една снимка може да е много по-информативна отколкото предполага човек. Впрочем ти доволна ли си от своя Nexus. Аз имах желание да си купя именно нексус, но някой ме разколеба и сега си карам с моята любима марка Sony. Очаквам продълженията за Тилко и Венера. Божан не ми се нрави: :))

Защо се губят коментарите ти? И на мен се е случвало, но и до сега не мога да си го обясня. Сега виждам, че пишеш като анонимен. Да не би да са ти сложили някаква забрана от модераторите. Не вярвам, но в тази държава всичко е възможно. Наистина Nexus ми беше по волята, но така и не се получи. Но и Sony-то си е супер. Всъщност то май марката не е толкова от значение, а всичко зависи от операционната система - в случая android 4.4.0 (Kit Kat). Е! Щом не си спомняш за този коментар, толкова по-добре. Не бива да се връщаме в миналото, а да гледаме устремено в бъдещето. Приятна вечер.