Тъкмо когато сте си помислили, че сте научили някой полезен урок от живота и бам! – той ви поднася ново изпитание, което само на пръв поглед обаче изглежда различно. Иначе си е същата купчина с лайна, в която сте се въргаляли допреди малко. Или по-просто казано – за разлика от факта, установен от Хераклит, че никога не стъпваш в една река два пъти, в любовта тази закономерност не важи и затова винаги се оказваш жертва на едни и същи обстоятелства. И още по-просто за тези от вас, които, извинявайте, ама наистина са прости: Човек не се влюбва в различни хора; той се влюбва в един и същи човек… постоянно !
Честно казано, Божан си отдъхна, след като отново се събра с Мартен под един покрив, понеже този конкретен покрив на луксозната кооперация в Докторската градина му липсваше почти толкова, колкото му липсваше и самият Мартен. Не е лесно да си свикнал да пръскаш животворно семе в легло с тапицерия от естествена кожа и да си режеш ноктите на краката в апартамент с окачен таван с вградени луни и LED осветление, с мебели, изработени от МДФ лак в комбинация с висококачествено ПДЧ , и изведнъж да се озовеш в боксониерата на дрипав травестит, който, за да си плати интернета, се налага да духа на чичкото, дето продава жетони в метро-станцията при Софийския университет. Ами банята! Боже-е-е, а как само Божан си мечтаеше да се завърне в банята, решена в нежната палитра от розово-цикламени цветове и неутрално бяло и с декоративна мазилка стуко венециано! И най-вече си мечтаеше за банята, докато Евангелия му поливаше с чайника да си измие главата над кухненския умивалник (бойлерът им беше гръмнал, а вече не беше в гаранция)! Направо голям късмет извади, че Мартен се разкая така горчиво и той най-после имаше повод да преглътне гордостта си (всъщност той я беше преглътнал още с първия сандвич в служебното кафене в деня, в който се беше изнесъл) и да се прибере вкъщи.
Само че, за негово най-голямо разочарование, думите на татуировката му съвсем не се оказаха толкова вълшебни, колкото се надяваше. Разбирате ли, като си татуираш нечие име не си гарантираш вечната му обич и привързаност. Светът просто не функционира така! И Божан го знаеше! Много добре помнеше циганина Йото от тяхното село, който още през седемдесетте години се беше сдобил с татуровка на левия бицепс, която декларираше „Обичам Еленка“, като името беше оградено в сърце. Рисунката беше издържана в стилистиата на бобовдолската затоврническа иконописна школа и беше изпълнена с черен туш и игла. С годините черният туш беше позеленял, а в края на осемдесетте години под „Обичам Еленка“ се беше появил опровержителен надпис: „Не е верно!“ Даа, Божан помнеше Йото. И въпреки това предпочиташе да се самозаблуждава, че на него няма да му се наложи да напише под „Je t’aime, Martin” – “C"est pas vrais”.
За Коледа Мартен плати за пищна седемдневна ваканция в Истанбул, по време на която на няколко пъти се напуши зверси с наргиле, счупи си два пръста при обстоятелства, които не помнеше, пъхна един друг, напълно здрав пръст в задника на момчето, което почистваше с препарат бидето в хотелската им баня и съвсем сериозно предложи брак на Божан. При това на български. Каза: „Ще се омъжиш ли за мен?“, което обаче прозвуча като „Ше мужис ли са мен?“ И то без и намек за предбрачно споразумение. Божан се почувства като в „Наистина любов“ (2003, режисьор: Ричард Къртис), когато героят на Колин Фърт така се влюбва в икономката си, че научава португалски, само и само за да й направи предложение на родния й език.
В този вълнуващ, романтичен момент Божан успя само да избълбука в супата си:
- Ох!
Когато новината за неформалния годеж стигна до мен в първите дни на 2014-та година, незабавно започнах да си представям как ще изглежда шаферската ми рокля. За първи път щях да присъствам на гей сватба – трябваше да съм неотразима. Мислех си за нежно бледозелена рокля, с няколко реда волани на бюста, за да дегизира отсъствието на цици, от шифон, с подплата. Може и дълга до земята. Как само ми се носеше дълга рокля…
Но изведнъж – алармата за евакуация при пожар зави като наполовина премазано куче. На 15-ти януари годежът беше развален. Преди това имало скандал (за някаква риза на YSL на Мартен, която Божан боядисал, понеже изпуснал в пералнята червен чорап). Сдобряване. Пак скандал. И накрая – breakup. Този път обаче Божан не се изнесе от апартамента. Напук! Мартен замълча царствено и престана да му говори. И двамата заживяха като в „Раздялата“ (2006, режисьор: Пейтън Рийд), в който героите на Винс Вон и Дженифър Анистън решават да прекъснат любовните си отношения, но понеже никой от тях няма намерение да напуска общото им жилище, между двамата избухва истинска психологическа война на късане на нерви.
- Пукни, тъпако!
- Ти пукни, копеле грозно!
- Яж ми к*ра! Няма да пукна!
- Ял съм го вече – много е гнусен.
Ей такива ведри разговори се водеха със съвсем спокоен, почти делови тон по време на закуска.
През март Мартен Санберже си опакова златната табакера и два костюма Армани и се върна в Брюксел. За неопределено време, както сподели на един наш общ познат. И понеже наемът на апартамента беше предплатен до края на септември, Божан тържествуваше, защото можеше безпрепятствено да остане да живее там.
През април се влюби в студент от Американския университет. Написа ми съобщение във вайбър, че само като го погледнал за първи път в очите по време на едно пикаене в тоалетните на столичен нощен клуб, разбрал, че той е ЕДНИСТВЕНИЯТ. (Съмнявам се, че гледането се е извършило в очите, но предвид романтичната натура на Божан, бях склонна да не забележа това кръшване от фактологията.) Изпрати ми и негова снимка, за да потвърдя, че е най-красивият мъж, когото съм виждала. На снимката всъщност се виждаше поливин скула, високо избръснати бакенбарди и едно ухо. Отвърнах уклончиво-философски: „Beauty is in the eye of the beholder!“
През май Божан ми писа, че са скъсали със студента, понеже се оказал „долен мръсник“. Без сърце. Но поне с два пениса – един многофункционален и един резервен.Освен Божан онзи въртял още три гаджета. Едно от които била приятелка на майка му! Същински сериал по Diema Family.
Разноските по луксозния апартамент бяха големи, Божан пък беше вече свикнал да харчи разточително покрай разгулния лайфстайл на Мартен (купуваше, например, три бутилки скъпо вино, две изпиваше сам, а третата я изливаше по навик в саксията на юката – ей така, за кеф!) Затова логично, в началото на юни дълговете му вече се бяха натрупали и образуваха лайняна купчина на височина колкото връх Перелик. И когато една сутрин от отдел „Кадри“ го извикаха, за да му връчат предупредително писмо, че ако не престане да закъснява системно за работа, ще го освободят дисциплинарно, той реши, че е крайно време отново да си потърси някой принц.
Белият кон вече съвсем не беше толкова задължителен…
КРАЙ
загуби много възможности с този КРАЙ :)
хубаво е, можеш го :)
