Боят възпитавал! На майка ви в г*за – не боят, а болката възпитава! Само че не ме разбирайте погрешно – когато ви боли, това не ви прави с течение на времето по-възпитани, т.е. с по-добри маниери: „Моля, заповядайте да седнете на моето място, понеже сте възрастна гражданка!“ и „Не, благодаря, не желая допълнително, хапнах достатъчно и беше чу-дес-но.“ О не, не, не, не. Когато нещо ви боли – продължително, настоятелно, разяждащо, непреодолимо, не ставате по-възпитани, а ставате…доктор Хаус. Тогава горните реплики звучат така: „Аре ма, чумо, не ме гледай с присвити очи, ами бегай оттука. Иди питай оня малък педал, дето е на 14, да ти отстъпи място, понеже аз нема да стана!“ и „Мили ми Антон и Ваня, ако още веднъж, като ви дойда на гости, сте сготвили аюрведа водорасли и нема нищо свестно за пиене освен домашна лимонада, сметайте дали ще ви дам за сватбата повече от 10 лева в плик!“

И мен в момента ме боли  - бедреният мускул на левия ми крак е отслабнал от почти едномесечното обездвижване и сега цялото натоварване пада на шибаната опериранаколенна става, така че през повечето време се чувствам така, сякаш някой е заменил целия ми крак със средновековен уред за мъчение с железа и шипове, които обаче не са отвънка, а отвътре! И понеже ме боли, хич не съм лицеприятна. Аз по принцип обичам да псувам, но сега псувните просто извират от мен като нефтени кладенци в Северно море. И понеже няма на кого, раздавам шутове на котката си. Не че тя не заслужава, но все пак от ЗПЖ ще кажат, че не е хуманно. Аз обаче ще им възразя, че е хуманно дотолкова, доколкото й давам пушена норвежка сьомга за закуска – 56 лева за килограм! А и шутовете ми са лекички – нали все пак кракът ме боли!

Освен злокобната си, разрушителна страна, болката има и своята градивна, съзидателна такава. Ако не беше болката, ерго – отпуската по болест, нямаше да седя поне по пет часа на ден на лаптопа и да произвеждам  блог постинги в такова изобилие. А и приятелят ми не се оплаква - заради лятното безделие имам повече време за фелацио.  Обаче още преди две седмици го накарах да подпише декларация, че поема пълната отговорност, ако по време на орален секс, пострада. Какво имам предвид? Ами значи както си правя стандартна свирка в нестандартна поза (понеже не мога нито да клекна, нито да застана на колене, нито нищо), понякога получавам неочаквана крампа в мускула на оперирания крак, която може да е толкова силна, че от болка да стисна импусливно челюстите си. И тогава си представяте какво се случва. Превръщам се в човека-питбул. Може да ме накарат да отпусна захапка, само ако ми бръкнат с пръст в ануса.   Затова исках да имам черно на бяло документ, подписан собственоръчно от моето крайно тъпо гадже с рудиментирало чувство за самосъхранение, което би предпочело да рискува да му отхапя пениса, отколкото да иде на проститутка или да ми изневери с някоя моя червенокоса приятелка като всеки нормален хетеросексуален мъж! После заверихме документа при Нотариус Каменова, която, като изчете съдържанието на документа, първо си пусна боята (все едно пък тя си е слагала в устата само петфури и наденица „Леки“!), после се изпоти, но накрая успя да се стегне и най-професионално ни взе 22 лева такса за услугата. Които аз после си ги взех обратно от „милото“, защото ме стана яд, че заради тъпата декларация трябваше да си разваля красивата банкнота от 50 лева.

И така…

В момента нямам болка, но то е понеже като войник от трудовите войски изкарах три часа следобеден сън, а като се събудих, си сипах 150 г анстезираща мастика.  А преди, докато още се разсънвах, на вратата позвъни домоуправителят. Отварям му, както съм по потник и по боксерките със Star Wars на гаджето (какво да правя като заради коляното не съм пускала пералня сигурно има 3 седмици и чистото ми бельо свърши!), и го питам:

-          Кажи, пич, чичо Киро?

-          Здрасти, Майче. Такова… Не си дала парички за ремонта на покрива на блока.

-          Колко това?

-          Пишеше си на обявата, дето я бях залепил на асансьора.

-          Аз асансьор не ползвам.  Нали съм на първия етаж.

-          Така де, ама… Да, всъщност предположих, че не си обърнала внимание. Значи 150 лева.

-          150 лева? Бегай бе! Предпочитам да се продъни покрива от дъжд  и да се удавя.

-          Е не може така, бе Майче…

-          Чичо Киро?

-          Да?

-          Ще ти дам не 150, а 250 лева – е така, да си имаш да се почерпиш, ако направиш нещо за мен, става ли?

-          Може.

-          Иди се еби, а като свършиш,ми се обади за парите.

Както сами разбирате, болката има и друга функция – тя прави от хората животни. Така че вече сме две в домакинството  - котката ми и аз.