Има една поговорка, която особено харесвам, а тя е, че парен каша духа. Само че в ония първи месеци на връзката си с белгийския аристократ, Божан още не се беше опарил и затова единственото нещо, което духаше, беше скромния пенис на Мартен Санберже. И колко блажени само бяха тези първи месеци! И как само береше с пълни шепи плодовете на къртовския труд, който беше положил, за да се раздели с манталитета си на кьопаво селско хлапе и да надене ризницата на бял воин, оцеляващ в джунглата на корпоративна София, но не с огън и меч, а със средствата на тихата интелектуална възвишеност.
При Мартен, разбира се, всичко се получаваше естествено – разгулни пиянства с безумно скъпи вина, поднасяни на сребърни табли от оцъклени от сервилничене сервитьори, почивки на остров Пукет, дрога за 5 хиляди на вечер, мезонет с месечен наем, който би нахранил драгивите хлапета от поне 12 сиропиталища, както и всички мечки в резервата в Белица, личен шофьор, който говори на български само със свинете си, и прочее. Освен всичко това, потеклото му също си казваше думата в чисто биологически смисъл. Понеже майка му не беше коя и да е, а Мис Долна Саксония за 1975-та, Мартен имаше по нещо от външността на всичките членове на One Direction. Сега разбирате защо Божан не можеше да повярва на късмета си и всяка нощ, преди да положи глава върху калъфката на възглавницата от чист египетски памук, си повтаряше като мантра част от текста на песента на Азис „Евала”: Ето и цял майбах, нали ти обещах.. Режеш, режеш куклите..
Режеш, режеш булките . Обаче в момента, в кото седнеха с Мартен да закусват в обляната от свежа утринна светлина кухня в една от най-скъпите частни софийски кооперации, моментално забравяеше за Азис и започваше да говори за предстоящите премиери на Софийската Опера и Балет. А го правеше, понеже не се съмняваше, че макар Мартен да беше пиян като мотика последният път, когато бяха прелетели 2000 километра, само за да изгледат „Лебедово езеро“ в Болшой театър, интересът на гаджето му към оперното и балетно изкуство е дълбок и искрен. Затова искаше и себе си да ппредстави във възможно най-добра светлина – като познавач и ценител на изящните изкуства.
Както казах, първите няколко месеца от романтичната връзка на бедния Божан и богатия белгийски непрокопсаник бяха нещо средно между „Болни от любов”(1997, режисьор: Грифин Дън) и “Дневниците на принцесата“ (2001, режисьор: Гари Маршал), като Божан дълбоко в себе си се надяваше сюжетът да се развие до „Batman Forever”.
Oх, пардон, грешка.
…до „Сватбеният агент“ (2001, режисьор: Адам Шанкман).
После обаче, през декември 2012-та, заминаха за пореден път за Тайланд. Мартен дължеше да си почине от предишната им почивка в Барселона, където твърдеше, че „тъпите испански селяндури“ го изнервили до крайност. На Божан му беше вече извъредно трудно да си взима почти всеки месец отпуск под предтекст, че майка му е болна и трябва да си пътува на село, за да се грижи за нея. Все пак, мислеше си той със свито сърце, колко дълго и колко добре можеше да лъже органите на МВР? Не стига, че заради професионалното си положение не си позволяваше да пуска снимки, изобличаващи нестандартната му сексуална ориентация (а толкова му се искаше да се похвали с със снимките от рождения ден на един пиятел на Мартен от Южна Франция,на които беше с мрежести чорапи, бюстие, обшито с пайети, кожени къси панталонки и кубинките, които обуваше, когато имаха обучение на полигона), ами сега и поредната молба за неплатен отпуск. „Ох, бе зайкооо,“ възкликна Мартен, докато си разреждаше портокаловия сок на закуска с 50-годишния Dalmore[1], който мама му беше пратила за рождения му ден. „Вземи, че я напусни тая тъпа работа, че вече страхотно взе да ме изнервяш с това твое циврене!“
Божан притихна. И започна да опакова багажа – своя събра в стария си сак с надпис „Руен Спорт“, а този на Мартен – в двата почти нови куфара Burberry. (Мартен му беше обещал, че за първата им годишнина ще му купи и на него нещо от Burberry…примерно несесер за козметичните му принадлежности).
36 часа по-късно, вече изтегнал се на плажа в Ко Панган, Божан вече беше забравил, че изобщо има друга работа освен тази да бъде гадже на великолепния Мартен Санберже.
Веднъж, веднага след закуска, Мартен каза, че отива да си купи цигари и не се прибра в хотела цял ден. Божан се поболя от страх, че нещо може да му се е случило и тъй като към полунощ вече не го свърташе на едно място от притеснение, реши да излезе и да го търси напосоки из улиците на града с надеждата, че все в някой открит бар ще зърне очарователният му рус перчем да се вее две педи над главите на местните лилипути. Търсенето обаче не даде резултат и няколко часа по-късно Божан се върна в хотелския им апартамент с намерението да дремне няколко часа и на сутринта да уведоми хотелския персонал за изчезването на годеника си. Без да запалва осветлението, отметна завивката на леглото и се бухна в него от високо. Преземяването обаче не беше върху среднотвърдия матрак, покрит с хладни копринени чаршафи, а върху заобления задник на тъничко момиче с матова кожа, което беше заровило лице между краката на Мартен и издаваше звуци като млад тигър, който лочи мляко от паничка.
Смущението на Божан не дойде толкова от факта, че пияното до козирката негово гадже му изневерява в общото им хотелско легло, а че го прави с устата на МОМИЧЕ!
При втори поглед обаче, вече на запалена лампа, докато малката тайландска компаньонка припряно се намъкваше в оскъдната си червена рокля и с извинителна усмивка дърдореше нещо на развален английски, Божан забеляза кандилкащите й се топки и огромното черно нещо между тях, което в първия момент взе за дистанционното на телевизора.
Докато Божан вилнееше сдържано из апартамента и чупеше в оправданата си ярост възможно най-евтините предмети, които попаднеха пред очите му, Мартен не преставаше да лежи на леглото – разгърден и пиян – и да се смее с пълен глас. И се смя, смя, смя, докато не се задави и не повърна върху гърдите си една порция люто-кисела супа от скариди, 12 малки скоча и шест бири.
После стана, клатушкайки се, отиде до банята, изджабурка си устата, и след това с невероятна за един пиян сила и точност стовари едно кроше в зъбите на Божан, задето е прекъснал веселбата му с Тън Самуй – момичето с червената рокля и магарешкия пенис.
[1] Цената на бутилка Dalmore от сериаята Old Decanter може да достигне до 11 000 USD. – бел. ав.
