Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2014 10:45 - (бо)Жан и принцовете на бели коне /1 глава. Божан спи с учителя по физическо и се заклева, че един ден ще превземе големия град и ще намери истинската любов
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1450 Коментари: 3 Гласове:
2



Скъпи читатели,

От днес започвам нова серия, този път посветена на един нов герой, който обаче, надявам се, няма да ви се стори по-малко забавен от вече познатите ви. И не забравайте: ВСЯКА ПРИЛИКА С РЕАЛНИ ХОРА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА!
Или пък не :)...

Приятно четене!
****

Божан е един от общите приятели на Тилко Канаферов и Тимо още от времето преди пътищата на тримата да се разделят и Тилко да се влее в редиците на корпоративната  армия на  сините якички, Тимо да живее в Париж в апартамент с големината на килер за градинарски принадлежности, а Божан да подноси с гордост униформата на родната полиция.  Тримата са на една възраст, но само по това си приличат;  наредени един до друг, приличат по-скоро на участници в клип на Майкъл Джексън, в който се акцентира върху разнообразието на етносите. Но докато Тилко и Тимо са съграждани и са преминали заедно през всички радостни и тревожни моменти на съзравянето в училищните  стаи, както и извън тях, то при Божан  историята е съвсем друга. Той е родом от малко село в Западна България, а неговите години на юношеско съзравяне са били белязани главно от привидно травмиращи психологически, но иначе удовлетворителни физически събития  от сексуален характер на териотрията на училищните тоалетни, както и в стаичката зад физкултурния салон  на г-н Петруханов с провисналия анцуг и косматите гърди (бивш състезател по водна топка).

Навръх абитурентския си бал Божан се закле пред снимката на Васил Найденов, че ще направи всичко, ама наистина всичко, за да се изтръгне от задушаващата, смъртоносна прегръдка на дълбоката провинция с всичките й там алкохолизирани животновъди, полусрутено читалище (което веднъж годишно, през юни, го премитат и го украсяват с коледни лампички за концерта на плейбек на някоя застаряваща поп-фолк изпълнителка) и тримата дебилни братовчеди, които през целия си живот бяха спали само с хлебарката, леля Цецка, и не признаваха нищо по-велико на света от слънчогледовите семки, „Загорка“ и племенницата на леля Цецка (която обаче беше надостижим блян, понеже учеше висше в София).

Желанието на Божан се сбъдна и няколко години по-късно, прясно дипломирал се от школата в Симеоново,  вече дишаше с пълни гърди зловонния столичен въздух.  Отначало живееше по разни мизерни квартири, което нямаше да е чак толкова голямо нещастие, ако поне един от съквартираните му връзваше на резбата, та на Божан не му се налагаше да пътува дълго с градския транспорт, за да търси (и намира!) ласки по други квартири. Но понеже любовниците му от онзи период бяха все изпаднали провинциалистчета като него и у тях не можеше да се намери нищо стойностно, нищо инспириращо, нищо, което да го поощри да се присегне по-нависоко от квартал Обеля – към звездите, например – затова през зимата на 2008 година Божан взе второто съдбовно решение в живота си. Отсега нататък той щеше да престане да се задоволява само с четенето на изтърканите табели в автобусите („Място за инвалиди“, „Брой седящи места – 48“ и пр.) и да си купи истински книги, щеше да научи чужд език, а може и два, да стане изтънчен и в крайна сметка да си намери постоянно гадже. Чужденец за предпочитане. Да има хубава кола, да се облича добре, да си поръчва Moлt  на закуска за отрезняване от препиването със скъп бърбън предната вечер. И да го обича, разбира се. Да го носи на ръце като една истинска принцеса… Ето, тогава вече щеше да забрави как се натискаха с г-н Петруханов върху прашните дюшеци за висок скок!

Божан си направи профил във Facebook, където се прекръсти на Жан,  а в графата интереси писа „художествена литература, европейско кино, екскузии до екзотични кътчета на света“.  Освен това компенсираше скромното интелектуално развитие, постигнато  през бурните години  на сексуално узряване между 7-ми и 11-ти клас с упорито желание за самообразоване и повишаване на личната си хигиена и обща култура.   На два пъти се записа на кастинги за „Стани богат“ и въпреки че и двата пъти го отхвърлиха заради незадоволителните резултати на тестовете, той не се примири и продължи хаотично  да натъпква в мозъка си всякакви географски, исорически и  какви ли не още факти.  Покрай новозаформилите му се приятелства с хора от културните среди (един студент от НАТФИЗ, с който рядко спеше, понеже момчето беше толкова чувствително, че винаги ревеше продължително и сърцераздирателно  след секс, няколко станажнтки в bTV и един преподавател по математика от  Американския колеж (с който обаче не спеше, понеже май имаше СПИН) си наложи да посещава редовно театрални и дори балетни постановки.  Замени баничарниците и кварталните шкембеджийници с по-изискани ресторанти, като винаги гледаше да ходи там с приятели или познати, които да плащат сметките му. С течение на времето усвои до съвършенство трика с уж забравения портфейл в другите панталони или с банковата карта, която „нещо май е блокирала и не мога да изтегля пари, по дяволите“, така че все някой от компанията проявяваше спонтанна благоворителност  и плащаше за неговите канелони по неаполитански или печени миди с хамон.

Първаначално само чиновник на мижава заплата в ОД на МВР, изведнъж шефовете му го забелязаха и го назначиха на служба в дирекция „Международно сътрудничество“.  Божан изпъна гръб и си купи първия костюм за трицифрена сума. Последваха първите командировки в чужбина. Когато за първи път летя със самолет, Божан плака като дете в тоалетната на Боинга. После си би една чикия за успокоение, излезе и много надуто си седна обратно на мястото.

Естествено  промените в социалния и професионалния живот на Божан доведоха до очакваните резултати.  Понеже иначе нямаше как да срещне трето поколение белгийски аристократ,  ако беше продължавал да закусва бюрек и боза!  Или по-точно ако не беше изврънкал от един свой любовник, закъсал за пари за крек актьор в сериал, покана за онова парти в Кемпински, където Мартен Санберже беше дошъл с компания подпийнали богати безделници като него, които се забавляваха цяла вечер като си лепяха езиците върху пениса на ледената реплика на Давид, поставена в единия край на шведската маса. „Ех!“ въздъхна Божан, докато наблюдаваше отдалече разюзданите игри на Мартен и приятелите му.  „Да можех аз сега да съм на мястото на тоя замръзнал туфлек!“ И се размечта.

Само че, понеже живият живот и две много сериозни пиеси пиеси в Народния театър (на които не отиде, но прочете в брушурите за театралния сезон за какво се разказват)   го бяха научили, че само с мечтание човек не може  да си хване гадже, Божан допи на един дъх шаблито в чашата си, провери с длан дали дъхът му не мирише на цигари и оригнато от хапките с къри и скариди и с уверена крачка се отправи към групата младежи, поразбута ги деликатно с лакти и застана лице в лице с Мартен, от върха на чийто нос капеше разтопен лед от върха на давидовия пенис.

-          Бонжур, - каза той с тона, който беше отработил специално за подобни случаи – тих, културен, но и зареден с експлозивен сексапил.  – Жу м‘апел Жан, е ву, мосю?




Гласувай:
2



1. turb04 - Начи, да знаеш, на момента те под...
20.08.2014 14:36
Начи, да знаеш, на момента те подозирам, че си мъж, или поне, че пишеш в екип ;)
цитирай
2. turb04 - Освен, че некой ти е отхапАл пениса, ...
20.08.2014 15:24
Освен, че некой ти е отхапАл пениса, май ти е правИл нещо и на носа ;)
цитирай
3. vukovska - Не знам, не помня. Сигурно съм била в ...
20.08.2014 15:40
Не знам, не помня. Сигурно съм била в безсъзнание ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684619
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031