Че има нещо гнило в Дания, се знае отдавна. От петък вечер обаче за себе си установих,че има нещо гнило и в Норвегия. Оставих се на един норвежки пенсиониран журналист да ме изкуши да се напия с него. Това нямаше да е кой знае какво събитие, понеже аз със или без пенсионирани норвежци, пак мога да си се напия, но в случая имаме утежняващи вината обстоятелства.

С Харалд Хорфарге се запознах през пролетта, когато той и българската му годеница (местна бивша спортна надежда, а понастоящем попрецъфтяла притежателка на баничарница в центъра на града) се появиха неочаквано в часа ми по норвежки с моите второкурсници. Питали-разпитвали за хора, свързани по някакъв начин с Норвегия, и понеже градът е малък и даже уличните кучета се лаят поименно, някой им беше казал, че има там една бърлива преподавателка по норвежки  в университета – ако искат, да ме издирят. И те ме издирили. Така беше тогава…

Но и през летния му престой тук, на Харалд явно му беше писнало от компанията на баничарката, понеже й беше врънкал десетина дена да ми ми се обади, за да се видим. (Бирите, дето ги пихме заедно през април, явно му се бяха усладили!) Нищо чудно, че когато излязохме в петък вечер, човекът беше като отвързан. И как не! Представям си колко отегчен трябва да си, ако си чужденец в страна като нашата, а на женичката до теб освен приличен вкус за дрехи й липсва елементарно чувство за чужди езици! Ще обясня: Докато той си подремвал един следобед, баничарката му преровила телефона и намерила sms на норвежки. Тръгнала да си го превежда с Google Translator, ама понеже е проста и не знае къде й е буквата  Ш на клавиатурата, вместо hшre (чувам) написала hore (курва). И оттам последвало събуждане с разбит в главата телефон и брутален скандал! Само че Харалд Хорфарге, понеже е възпитан и кротък интелектуалец, й казал съвсем спокойно: "Ама ти се полудела ма!" На норвежки естествено. И после си купил нов телефон.

Както и да е... Не това е въпросът. Факт е, че снощи се понапихме (ообено аз, понеже нали нямам навика да ям редовно!) И когато се събудих към пет през нощта, понеже ми се драйфаше, изведнъж една стряскаща мисъл проби замъгленото ми съзнание: Сетих се, че трябва да стана на сутринта в 9, за да си направя пълни кръвни изследвания за операцията ми в понеделник в единствената отворена в събота лаборатория в града. SHIT!

Няколко часа по-късно бях все така в окаяно състояние. Едва се довлекох до въпросната лаборатория и се овесих на прозорчето на рецепционистката, както си бях махмурлийка, с тъмни очила и треперещи от паднала кръвна захар и дехидратация крайници. Жената като ме видя в какво състояние съм, ми вика: "Ама не е ли по-добре да дойдете в понеделник, понеже ако ви е лошо от препиване, това може да се отрази на чернодробите ви оказатели?" A аз й обяснявам: "Да му еба майката, нема начин.“

Лаборантката ми източи 2-3 ампули кръв, а после рецепционистката ми каза, че трябва да дам и урина. Ама как да дам, като се бях изпикала точно преди да излезна! Все пак повисях малко в кенефа с пластмасова чашка в ръка, от набодената ми вена  прокапваше кръв върху плочките, а в устата си имах такъв вкус все едно, че бях изяла живо пиле. Все пак успях да пусна няколко капки пикня, които, слава богу, се оказаха достатъчни.

Прибрах се с такси и докато пиех кафе на терасата, не спирах да се псувам. Мислех си, че с тъпата си постъпка няма как да не съм компроментирала резултатите от теста и въобще като ги видят докторите, ще им прилошее. Обаче познайте какво! Когато в 12 и половина се върнах до лаборораторията, за да си взема резултатите, и рецепционистката, и лаборантката ме зяпнаха с отворена уста така, сякаш Исус влезе, топна пръста си във вазата с цветя и превърна водата във вино. „Всичките ви показатели са в абсолютната норма!“ каза с нереално дълбок глас рецепционистката и ми подаде листа.

Старият ми приятел, черният дроб, за пореден път беше доказал, че е боец, а колкото до вас, скъпи дами, ако се чудите може би как се прави този фокус, ще ви кажа: Бъдете мили с черния си дроб! Не му подхвърляйте свински пържоли, мекици и лекарства за отслабване, ами го  поглезете с броколи!

Ти да не си зодия рак?

Тц, не съм :)

Щото от работата ми по кръчми и с жените, с които съм бил, само раците имат такъв алкохолен метаболизъм, ама - браво! Поздрави! :) :) :)

Значи е крайно време да си преразгледаш концепцията за връзката между алкохола и жените, понеже аз съм Близнаци, а последно като проверих, си бях и жена :)

Проверката е виса форма на доверие, а щом си Близнаци, значи ще си стоя и кротко ще ти се възхищавам на творенията отстрани ;)