Не всичко, което започва добре, после продължава зле, завършва зле в крайна сметка.  Потвърждение на тази креационистична теорема е развитието на любовната история на Тилко Канаферов и Венера. Последно оставихме Тилко пренебрегнат и объркан да си чука главата над фундаменталния въпрос какво искат жените. И над прилежащия му подвъпрос: Защо, в  случай, че  го получат, престават да го искат?

След като беше проспал първата си нощ с Венера насаме, замаян от емоции и Jameson, Венера недусмислено му беше дала да се разбере, че е по-добре да не опитват, понеже помежду им нямало “click» (все едно, че става дума за метани копчета тик-так за дънкови ризи!) Само че объркани от провалени връзки и твърде много упадъчна романтична литература жени като нея  (в комбинация с индивидуалната психическа травма, понасяна всеки ден в месарския магазин при гледката на кървавите джолани и свинските глави с посинели зурли) често си сменят настроението така, както си сменят тампоните O.B.  Самата Венера много набързо преразгледала иначе окончателното си решение и решила, че все пак е склонна да остави вратичка, през която Тилко да се промуши и да намери път към нейната съкровищница.[1]

Тилко не можеше да се чувства по-вдъхновен и възмезден.  При една от последните ни срещи той ми каза, че Венера просто не искала да избързва (предполагам със секса, а не с пресичането на натоварено кръстовище!) и той напълно я разбирал и подкрепял.  Аз лично мога само да си представя какво усилие на волята представлява за всеки възпитан мъж като Тилко Канаферов да изрече подобни утешителни слова при положение, че не страда от еректилна дисфункция и всеки, дори невинен жест от страна на невръстната сервитьорка в кварталното кафене или на мустаката пощальонка довежда до мъчително присвиване в зоната на простатата. Обаче какво значение има тук първично сексуално желание в сравнение с възвишения рицарски жест да покажеш да любимата, че си готов да чакаш, ако е необходимо месеци и години, преди да видиш разнищения ластик на памучните й гащи!

Към настоящия момент Тилко и Венера отново се срещат, обикновено по късна доба и често в компанията на сватовницата-приносителка на магическия магнит (който, мисля че е справедливо също да бъде реабилитиран заради неоспорваните му качества да събира копнеещи за взаимност души) . Не съм осведомена, но предполагам, че съковищницата все още се държи под ключ, но, както казах, Тилко е готов да чака дори до Второто пришествие, ако трябва – не толкова, понеже е безумно влюбен, а по-скоро защото няма нищо против  малко драма и съспенс в иначе леко зациклилия му напоследък живот на безработен висшист.

За днес – толкова.

А за тези от вас, които искат да си закупят магически магнити за хладилник, можете да се свържете с кака Мария на телефон:  0884 084 839.

[1] Разбира се, подобен вид завоалирана символика, при която женските полови органи се сравняват с помещения за съхранение на бижута и други скъпоценности, ми е безкрайно смехотворна, а и непривична за моя стил, но смятам, че за целите на повествованието в случая е абсолютно подходяща. – бел. ав.