Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2014 17:50 - Магията на гръцкия магнит за хладилник - 1част
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1112 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тази сутрин се събудих от собствената си пръдня (предишната вечер бях яла пълнени чушки със смес от леща и булгур, понеже съм шибана веганка и почти всичките храни, които консумирам, неизбежно предизвикват пристъпи на метеоризъм - това бобови култури, броколи, царевица, you name it!) Докато си лежах в леглото, парализирана от последствията от пръднята, изведнъж се замислих за сбърканата логика на жените при избора на партньор. А тази мисъл се появи при спомена на една случка от предната нощ, която бих могла да нарека "Странният случай на Тилко Канаферов" и, ако направят някога филм по моя текст, ще настоявам да изберат някой по-средиземноморски тип да играе главната роля, понеже тогава Брад Пит вече ще е 60-годишен и не би могъл да изиграе младия Тилко Канаферов.

Нека обаче първо ви представя малко предистория.

Моят приятел Тилко е на 32, с гръцки тип лицево окосмяване, слаба фигура и диплома от престижния милански университет „Бокони“. Той е мил, еаsy going (ми няма достатъчно експрсивен еквивалент на тая дума на български, съжалявам!) и с прекрасно чувство за хумор. Освен това обича да готви със свежи подправки, да пие розе вместо ракия и да разглежда каталозите на IKEA, заради което често бива объркван с гей. Но на Тилко не му пука, защото той си знае, че е взел своя fair share of pussies in this world! Проблемът е, че прeз последните три години в градинката с пресен босилек на Тилко настъпи суша. И като казвам "градинка" и "суша", смятам, че се досещате, че се опитвам с помощта на една много банална и лесна за дешифроване метафора, да подскажа, че Тилко отдавна не е имал секс партньорка. Не че не търси... Просто с напредване на възрастта критериите му леко се видоизмениха и сега, вместо да иска "само една циганчица, която да кача на автостоп от Кресна, да си я изкъпя и да си я наеба", претенциите му вече включват критерии като " умение да преценява рисковия праг на финансови операции от частен и корпоративрн характер", "познания по чужди езици" и "индекс на телесното тегло 22". Разбира се, един критерий, който си остана постоянен през годините, беше "сутиен с чашка Д".
От друга страна имаме по-малкият брат на Тилко, който е типичен представител на мъжката фауна в Югозападна България (по физическите си параметри и начина на на обличане). Той също е добре образован и възпитан, обаче мълчи. Мълчи, мълчи, мълчи и току компулсивно стегне гръдните си мускули, които ефектно опъват тениската му.
Значи какво се получава – жените, като попълват разни малоумни въпросници в Glamour, или когато реват на приятелките си, че искат гадже, неспирно повтарят, че идеалът им за мъж е " галантен, с чувство за хумор и да ме разбира". Обаче в следващия момент вместо по три да виснат на врата на Тилко (понеже той напълно отговаря на това описание), жените почват да кръжат като акули около далеч по-ниско котиращия се брат (пак ако се съди по техните собствени анкетни резултати!).  Фактите не лъжат – за последните три години братът е имал седем приятелки, а Тилко  - нула. Безперспективните срещи на сляпо и пиенето на бири с приятелки (seriously, just friends!) и колежки не се брои. Понеже подобни мероприятия НИКОГА не завършват със секс.

И така. Връщаме се в настоящето.

Събота вечер. Играят се първите осминафинални мачове на Световното първенство. Имам уговорка да изляза с една от двете ми приятелки (виж поста със заглавие „Списъци“) за късния мач. Мария  тъкмо се е върнала от почивка в Гърция с мъжа си и хлапето им. Казва, че няма търпение да се видим, купила е подаръци за мен и сестра ми от крайпътен гръцки Lidl (немска бира на промоция) и че ще дойде в бара с Венера. Познавам я тази Венера – два-три пъти сме се засичали зимата из барчетата по центъра. Стори ми се симпатична, даже красива по един „Малката булка“ начин, а с ироничния биографичен факт, че e вегетарианка и работи в месарски магазин, безапелационно ме спечели.  Обикновено съм скептична към новите попълнения на строго ограничения ми кръг от познати, но тази Венера с лекота и непринуденост се присламчи в него и то не през задната врата.

Към 10 и половина вече сме се събрали, поръчваме си първите питиета, а Венера ми се хвали с подаръка, който е получила от Мария. И понеже бръква в дамската си чанта да го извади, логично се досещам, че не става дума за каса бира. Вместо това изважда магнитче за хладилник, на което е изобразена експлицитна сексуална сцена  в древногръцки стил.

-                      За да й потръгне най-после в тая област! – пояснява Мария, докато отпива жадно от рома с кола. Понеже не знам никакви подробности за Венера (освен  това за работата в колбасарницата и че сестра й ходи с пълен задник), решавам, че Мария намеква за липсата на сексуален живот в живота й и че се надява този подарък да й послужи като амулет за разваляне на магията.

Венера показва сдържано задоволство – колкото да не се обиди приносителя на подаръка, но си личи, че не разчита толкова на амулети и магии, колкото на собствените си цици, а вероятно и на други свои качества, за да си хване гадже.

Скоро към нас се присъединяват още хора, а  атмосферата се разчупва благодарение на питиетата, както и на присъствието на един полулуд човек, чието бяло куче спи в краката му, докато той нарежда на всички в бара да говорят тихо (и даже, ако може да спрат звука на телевизора), за да не го събудят.

Малко след 11 се появява Тилко. Заедно с брат си.  Тилко изглежда в изключително добро настроение, духовит е както винаги, поръчва си бутилирана немска бира, запалва си пурета, и както си говорим за футбол, изведнъж изтърсва нещо за някакви розови мъниста, с които смятал да украси рамка за снима, купена от IKEA, от което пък разговорът плавно прелива в друга, по презумция гейска тема – готварство в стил Джейми Оливер. Докато се усетим, Тилко  и Венера са протегнали вратове през масата, за да се чуват по-добре, и си разменят рецепти.

Братът както винаги достолепно мълчи, усмихва се загадъчно,  и пръска феромони.  Този път обаче никой освен един подпийнал младеж с рехава брада не реагира на въздействието им.  (Младежът завалено се опитва да обясни, че не е обратен, просто си е изпуснал запалката в скута на брата.)

Тази сутрин всичко си е по старому. С тая разлика, че  имам съобщение от Тилко във Viber.

Т:  Прибрахме се към 5… Бяхме на шкембe и кюфтенца в едно ханче извън града J

Аз: Сигурна съм. Беше в добро настроение снощи.

Т: Ми имах си фенка. Венерка и нейната катеричка.

Аз: Тоест?

Т: Страхотна е… След като ти си тръгна, тя ме гали по гърба, докосва ме… Гледаше ме така, както ти гледаше Джеймс Родригез от отбора на Колумбия.

Аз: Xахахаха.

T: Мдааа. 86 набор! Перфектна е! А и цици си има. Аз не пропуснах да й погледна дълбоко в очите.

Аз: А каза ли ти какво работи?

Т: Дотам не сме стигали.

Аз: Разфасова  телешки шолове в месарски магазин.

Т:  Така ли?!?  А аз се чудя защо като ме хвана, ми изкара бон филето!

Оставих телефона върху кухненската маса, направих си кафе и замислено седнах на терасата да го изпия. В мозъкът ми се блъскаха десетки въпроси.

Когато жените казват, че обичат салата, защо винаги препочитат да изядат една вратна свинска пържола?

Защо оприличавам приятеля си Тилко Канаферов със салата?!

Има ли живот след смъртта?

Кога ще престана да пърдя?

Дали да си обуя черните платнени обувки или сандалите?...

Обаче най-важният  от всички въпроси беше този:

Беше ли проработил наистина магнитът?

Трябва да разбера.

Трябва да разбера.

(To be continued)




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684720
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031