Попитах петима свои познати днес ако имаха свой блог, какво биха написали за днес конкретно.
Надя каза, че ще изпише 11 виртуални страници за това как й предстои имплантация на три молара, понеже преди време някаква некадърна зъболекарка я докарала до инфекция, заради която не само че дъхът й станал зловонен и лицето й се покрило с гнойни пъпки, ами е можела да умре от сърдечен разрив. Или инсулт.
Георги първо каза да не го занимавам с глупости, понеже в момента е с бизнес-партньора си в Прага и е зает да зарибява нови клиенти и да пие пражко пиво. Но после размисли и каза, че би написал пост за това как американците с техните свръх-модерни технологии нарочно повлияват отрицателно върху климата на Земята и по този начин преебават не само популациите от пчели, но и човешките такива.
Кристина каза, че ще пише за това как я мързи да пише. Понеже нея по принцип я мързи, а щом я мързи да си върши работата, за която й плащат, защото трябва да прибавя към този мързел още един?
Тодор каза, че ако не беше толкова зает да учи за изпити и да се грижи за домашната гей-двойка чинчили, при всички положения щял да си направи личен блог, в който да пише само за хаторите, които съществуват в четвъртото измерение на планетата Венера, и които са свързани с човечеството от хилядолетия.
Илия каза, че ще пише за това как поради липсата на свестни жени (а под „свестни“ той разбира „с големи цици, умение да режат продуктите старателно и на дребно, когато приготвят салата, и да четат с интерес вестник „Капитал“), се налага спешно да стане хомосексуалист, първата стъпка за което вече е направил, купувайки си светлосини еспадрили от H&M.
Накрая, точно преди да публкувам този пост, исках да се обърна и към злата си, егоцентрична котка със същия въпрос, но веднага си представих какво ще ми отговори: „Щях да пиша за това как, да му еба майката, не съм произлязла и аз от женския Хоминид, скелетът на когото беше открит в Етиопия през 2009 г., понеже сега шях да имам по-симпатична маймуноподобна глава и, по-важното, разположени един срещу други пръсти, с които не само да мога да се катеря лесно по дърветата, но и да си отварям безпрепятствено вратата на шкафа, в който ти, кучко, държиш храната ми.“
И затова се отказах да я безпокоя.
