Дума 19. Септември 2017 , брой: 183 Симеон БАЛЕВСКИ, Бургас
През септември 2017 г. се навършват 94 години от Септемврийското въстание през 1923 г. За това въстание са изписани много страници в нашата история. Гео Милев възпя славните дни на въстанието в поемата "Септември", Антон Страшимиров написа романа "Хоро", произведенията на Николай Хрелков, Орлин Василев и други поети и писатели септемврийци отразяват причините и характера на въстанието, героизма на синовете и дъщерите на България. За жалост има и такива автори и журналисти, верни на царя и на фашисткия главорез Александър Цанков, които публикуват долнопробни лъжи.
И днес в някои медии продължаваме да четем, че въстанието от септември 1923-а е метеж, триумф на безумието, продиктувана от Москва авантюра и какво ли не. Пиша за това въстание, като се опирам на спомените и разказите на очевидци, на споделеното от живи свидетели и участници във въстанието и преживели погрома му.
Причините за Септемврийското въстание се коренят в резултатите от четирите войни, в които участва България и в които загинаха 180 хил. войници. А също така и в кървавата диктатура на Ал. Цанков, белязала настъплението на фашизма. Само във войните през 1913 г. и 1916-1918 г. загинаха над 80 хил. войници. От тези войни, водени в интерес най-вече на Германия, загубихме много територия, наложени ни бяха непосилни репарации от великите сили победителки.
България почерня. Над половин милион деца останаха клети сираци. Настъпи нечуван глад и мизерия. В същото време синовете на едрите фабриканти, банкери и крупни земеделци си стояха вкъщи и заедно с бащите си трупаха богатства.
И така до 1919 г., когато чрез избори БЗНС начело с Александър Стамболийски дойде на власт. Като министър-председател Стамболийски веднага се захвана с реформи и нови закони в полза на бедното селячество. Той прокара закона против най-едрите земеделци и даде земя на малоимотните селяни, издигна лозунга "Земята на тия, които я обработват", създаде закон против лихварите, банкерите и фабрикантите експлоататори. Въведе трудовата повинност, която изигра историческа роля за изграждането на нова България до 1989 г.
Александър Стамболийски настояваше да се търси сурова отговорност от виновниците за националната катастрофа, войните и мизерията. По тези и много други причини Стамболийски стана наш любим вожд, разказват негови съвременници и последователи. Сред тях са Мито Гладневски, Томо Савчев, баща ми и всички селяни от с. Бутан, Врачанско, цяла България и всички членове на БЗНС.
Цанковистите, буржоазията, военните и дворецът смъртно намразиха Стамболийски и търсеха повод да го ликвидират. Това стана на 9 юни 1923 г., когато той беше обезглавен. В резултат на всичко това избухна Юнското въстание в Плевенско, Шуменско и Карловско. Но въстанието бързо беше потушено.
Веднага започна подготовка за ново въстание, като БКП коригира своята позиция и създаде единен фронт с БЗНС, Социалдемократическата партия, Синдикалния съюз и др. След усилена подготовка и организационна работа въстанието избухна още на 13 септември 1923 г. най-напред в Мъглиж, Старозагорско, Нова Загора, Казанлък и Чирпан, в Бургаско.
На 22 срещу 23 септември 1923 г. въстанието обхвана и останалите революционни окръзи. Най-масово и най-организирано то беше във Врачанско и Видинско. Много е писано за хода на въстанието, за неговите успехи и поражението. Искам да напомня за онова, за което малко е писано и малко се знае.
След потушаване на въстанието фашистката власт на Цанков през октомври 1923 г. започна кървава разплата с бивши въстаници и мирни селяни, недоволни от властта. Най-сериозна беше разправата в Северозападна България.
На 1 октомври, изпълнявайки указанията на българоубиеца Цанков, военна част начело с вахмистър Георги Христов и подофицер Таки Димитров нахлува в село Горна Гнойница (сега Септемврийци), Монтанско. Арестувано е цялото мъжко население. Набедени са, че са комунисти, земеделци, демократи и безпартийни, недоволни от властта. Между тях е имало и зидари, дошли от Трънско, на работа. Една част от арестуваните - 75 души, са подкарани към Лом. Близо до селото ги отклоняват от пътя в местността Червеновръшкият, където най-зверски биват покосени от картечни изстрели, намушкани и доубити като кучета. Без съд и присъда. Такъв случай не е имало и по турско време в този край. По чудо оживяват трима души. Другата група - около 125 души - са закарани в Лом и са затворени в шлеповете на р. Дунав заедно с други мъже от този край.
От избитите 72 души има по няколко човека от едно семейство. Убити са 4 братя от Лаковци, баща и син учители от Лочевци, Хаджи Марко и синът му. Командирът на терористичната бандитска военна част след няколко месеца полудява. (Това е по разказ на Георги Гладнишки от същото село.)
След 9 септември 1944 г. близките и роднините на убитите със свои средства са построили паметник в центъра на селото, където са написани имената на убитите.
Наследниците на зверски избитите не са съдили виновните и не са отмъщавали. Те казали: "Кръв с кръв не се измива..."
Това не е единственият случай в Северозападна България. Такива има много в страната - и в Старозагорско, и в Поповско, и в Бургаско, и др.
Монархофашистката власт начело с кръволока Цанков показа как може да се убива без съд и присъда за протести и идейни убеждения.
Така октомври 1923 г. остана в нашата история като месец на кървава разплата. 

През 1923 г е много силно да се говори за фашизъм в България, та той не е възникнал в Италия.

"Фашизъм означава държавно управление, наподобяващо това на Мусолини, което:

въздига нацията и понякога расата над индивида
прилага насилие и съвременни пропагандаторски и цензурски техники, за да подтисне опозицията насилствено
налага строг икономически и социален контрол
установява еднопартийна система
прокарва национализъм"

Не зная за национализъм в ранните стадии, но на другите елементи управлението на Борис-Цанков отговаря на дефиницията за фашизъм.